Слушам напоследък на няколко пъти Александър Томов да твърди, че за първи път в Източна Европа ще има клуб, който ще принадлежи на феновете, чрез акционерно участие. Схема, която има много силни образци във водещите шампионати.
Това твърдение е вярно и не е. Ако приемем, че става дума за дружество по търговския закон, то Томов е прав да го твърди. Но не бива да се абсолютизира формулата, още повече по тези географски ширини.
Клубът беше на феновете и тази реформа някога бе извършена от Валентин Михов. Той бе първият президент на ЦСКА при новите условия, а клубът, както и другите у нас бяха регистрирани по тогавашния Закон за юридическите лица с нестопанска цел.
Структурата на представителство също бе много любопитна. Най-малко хора с право на глас бяха хората от администрацията на клуба. Оттам нататък с приблизителен паритет бяха квотите на ветераните, военнослужещите и феновете. Те избираха или не новия президент. А той - президентът отговаряше за управлението и осигуряването на финансиране. Именно тогава ЦСКА създаде първото акционерно дружество в българския спорт въобще, като паралелна структура. И преди да започне отчайващо да пречи на всички, се развиваше в отлично здраве, заработи суми, които днес звучат немислимо. Същият модел, с паралелна бизнес-структура днес развива блестящо европейският шампион Байерн.
Този демократичен и идеалистичен модел бе заменен със закон през 1999 година, когато професионалните клубове бяха задължени да станат акционерни дружества. И всъщност се създадоха безметежни условия за изява на плеяда мутри и да бъде опорочен на популярният спорт.
С днешна дата имаме старата фактическа ситуация. А именно - не е задължително най-богатият човек в държавата да бъде президент. И е крайно време да се спре объркването на собственост с оперативно управление. Собствениците, т.е. акционерите са инвеститори по дефиниция. Те не са задължени да управляват. Но са длъжни да упражняват контрол и право да изискват отговори.
