Изгледах видеото, което нашият репортер направи от тази сутрин на "Българска армия". Думата ми е за случката със Стойчо Младенов.
Бих се съгласил с Росен, че става дума за колега журналист и от колегиалност в гилдията следва да бъде защитен. Работата е там, че няма нито гилдия, нито солидарност в нея.
Беше преди около 30 години, когато нещо подобно се случи пред цял свят. Големият тенисист от Чехословакия Иван Лендъл реагира точно по същия начин. Тогава още при първи въпрос журналист го попита кога ще напусне Чехословакия и ще си вземе американски паспорт, какъвто му се полага по заслуги и величие. "Ако журналистът, който зададе въпроса, не напусне залата, то аз ще напусна пресконференцията", отсече Лендъл. Тогава представителите на световните медии изобщо не проявиха солидарност, а помогнаха на своя колега ускорено да напусне залата.
Защото въпросът не беше само провокация към тенисиста, а и обида към неговата родина.
В този смисъл е добре да отсеем, когато подхождаме лично с ясното съзнание, че формираме обществено мнение. Защото лична обида към старши треньора на един отбор е обида и уронване на престижа на неговия клуб. Това вече е непрофесионално. Въпрос на избор на всеки е как ще подходи и въпрос на избор на всяка медия е дали ще го допусне.
Много е вълнуващо, че колеги от по-младата вълна поставят въпроса за солидарност. Дано и успеят да се консолидират. И отново тази прекрасна и отговорна професия формира гилдия.
