По-добре недоволен човек, отколкото доволна свиня...

 

Уважаеми г. Велчев,

 

При всичко, че сегиз-тогиз ме позакачвате във в. „Прогрес”, но мен все пак ми е приятно да си побеседвам с вас. Доста разсмяхте моите приятели с антрефилето, в което подкачате моята адвокатска практика. Артък и на мойта адвокатска практика ако има човек да завижда — тогава трябва да се вземат сериозни мерки против завистта. Я попитайте, г. Велчев, кого наричаха присяжен защитник на безплатните дела. Това антрефиле ми напомня една телеграма до в. „Мир”, в която се казваше, че аз съм пръскал пари между избирателите си. Аз и пари са две субстанции, осъдени на вечна раздяла.

 

Вий пишете каквото ви диктува фалшивото положение, аз ще пиша каквото ми диктува съвестта, па сетне ще видим на коя страна ще бъде общественото мнение. Нима и след скандальозното касирвание избора на г. К. Арсениева ще се намери съвестен человек в България — освен вашата печална група, — който да вярва, че още правда и законност ръководят действията на нещастното болшинство в VIII обикновено народно събрание! Например вий, господин Велчев, който от срам пред мустаките на г. Арсениева решихте се най-сетне, в този случай да подадете глас в полза на справедливостта, кажете откровено, нима вий можете поне за една минута да оправдаете недостойното поведение на групата, към която вий продължавате да се числите? 

 

Чух, вий сте говорили, че ако Събранието бъде до такава степен несправедливо да касира избора на г. Арсениева, вий сте щели да отритнете скованото чрез раболепие болшинство. Ако е вярно — това не може освен да ви направи чест. Но поведението, което държи в. „Прогрес”, говори противното. Вас считат за един от редакторите на този вестник и ний виждаме, че „Прогрес”, вместо да се постарае да се отклони от гибелния път — както искрено го съветват бившите ви приятели, — наопаки, старае се с всички сили да оправдае своето направление и като че се стреми да се слее с мрачния орган на мрачните духове.

 

Печална метаморфоза! Где едновремешния „Прогрес”! Где този светъл, този доблестен орган на истинското обществено мнение! Вий се примирихте, следователно достигнахте туй, за което сте се борили. А за туй ли се борихте вий! Нима сериозно можете да поддържате, че живеете в държава, таквази, за каквато се бореше загиналият „Прогрес”! Едно от двете, господин Велчев: или вий, под вид на идеалите, с които красихте вашия вестник, в същност сте се борили за това, до което днес сте се докопали, и почнахте да възпявате днешното си положение, или пък плюхте на вашите прежни идеали и под предлог на някакви си „висши съображения” (с които думи се подиграва мало и голямо) днес се прегръщате със своите противници. Кое от тия положения ще си изберете, г. Велчев?

 

Но може би ще речете заедно с гоголевския капитан Копейкин, че ако не сега, то по-преди и вий „в некотором роде кровь проливали”. Добре бе, гълъб, но това може да го каже и г. Стамболов. И той едно време действително „в некотором роде кровь проливал”, но сетне „совсем в другом роде кровь проливал”. 

 

Тези думи ми минаха през ума, като прочетох последния брой от в. „Прогрес” и го прочетох след заседанието на Народното събрание, когато се касира изборът на честния и доблестен момък г. Арсениев!

 

И на кого вий подадохте ръка, за да премахнете неудобния за сегашното ви положение Коста Арсениев? Не ви ли дохажда на ум, забравихте ли вече за Узунова, за Панова, за Тома Кърджиева? Забравихте ли 1881 година? Забравихте ли Горнооряховските, Плевненските, Кутловските касапници? Забравихте ли Светослава Миларова и другарите му? Вашите нови ортаци управляваха България, когато се извършваха всички тия събития; а пък в това време честният и вечният безсребърник Коста Арсениев е бил предмет на най-грозни гонения и преследвания, люшкан от София до Лом, от Лом до София, по пек и по мраз, затварян, изтезаван, съсипан материално и физически. Но Арсениев, който едва ли не от 15-годишна възраст води неизменно борба против един и същи враг, не падна духом, не се покри с тогата на „висшите съображения” и не стигна до туй мертебе да каже: „А бе, брате, омръзна ми все в опозиция да бъдем”, което изобличава една душевна и нравствена окапалост — а, наопаки, със същото постоянство и с удвоена енергия се залови за възстановлението на потъпканата законност и свобода. Г. Арсениев се яви като светилник в мрачната сфера на „висшите съображения”, но злите духове полетяха из бездната и угасиха този светилник. И вий духахте заедно с тия духове!... Блазе ви!... 

 

И се чудите още, защо не ви плетат венци! Господин Велчев, като приеха вас и г. Такева за пълновръстни народни представители, честно ли постъпиха вашите другари? А като касираха г. Арсениева, честно ли постъпиха? Помислете си и отговорете, ако обичате. Но да мислите колкото искате, едва ли можете измисли каквито и да било „висши” съображения; тези съображения не могат да бъдат освен най- „нисше” качество и всичко ще се свежда към това, че вий сте „ангажирани”. Е добре, господин Велчев, този ангажимент няма ли някакви граници? Нима ако утре ви поискат да възстановите грозната драгунска жандармерия чрез назначаването офицери за околийски началници или техни помощници, за да се държи в страх и трепет и без това наплашеното нещастно население, вий ще се съгласите, защото сте „ангажирани”? Или ако ви заповядат да не смеете да кръкнете думица за осемгодишния режим, вий ще замълчите и ще се оправдавате с „ангажимента”? Или ако ви заплашат с „висши съображения” и ви запретят да си отворите устата в полза на г. г. Петка Каравелова и Драгана Цанкова, вий ще имате очи да се извинявате с това, че сме „ангажирани”? Позорен ангажимент!... 

Хиляди мисли ме вълнуват в свръзка с касиранието на г. Арсениева! Ний можем да очакваме сега от това странно болшинство всичко!...

 

Драги Арсениев! На теб завиждат всички, които не са „ангажирани” и които не се ръководят от висши „съображения”. Нека който ще да се търкаля по гладката плоскост, ти продължавай да се качваш по хълма на правдата и честността; сяен е хоризонтът, който ще ти се открие от върха на тоя хълм. Доблестните ломски избиратели ще подкрепят своя любимец Коста Арсениев.

 

Арсениев, помня още в ученическите си години, в някое от съчиненията на Джон Стюарта Миля, прочетох цитирано едно изречение, което ми се вряза дълбоко в паметта. Може всичко от Стюарта Миля да съм забравил, но това изречение ще го помня до последния си час. То е: по-добре да бъдеш недоволен человек, отколкото доволна свиня...