Ирландия ще отмине, "Мила, Родино!" остава

Публикувано на: 12.02.2009 10:03

Автор: Петьо Костадинов - Полковника

©Проспорт.бг
Петьо Костадинов- Полковника
Много пъти сме казвали, че и Кайзер Франц и Йохан Кройф да дойдат няма да имат извънреден избор и ще работят със стеснен кръг от състезатели в националния отбор. Колкото и да ни се иска да се отрием в големите, че и да ги набием, това е положението. Толкова.

Месец и половина преди битката-Рубикон
 
в Дъблин, срещу Ирландия, мисията съвсем не изглежда завоевателска. Контролата срещу Швейцария се оказа противоречива. На първо място тимът на "кръстоносците" показа защо е загубил у дома от Люксембург с 1:2, въпреки институционалния си селекционер. Дори и знаменитите Фрай и Якин бяха на нивото на  братовчедите от съседното Княжество Лихтенщайн. Равният с тях навън не дава отговори, а поставя само въпроси и в някои зони тежки проблеми за решаване.

Много хора, включително президентът на Съюза побързаха да дадат аванс на познатия тандем Стоилов-Сираков. В този момент така и трябва. Но при всички случаи тихо и много внимателно, без медийна пропаганда, тези хора следва да седнат и много детайлно да прегледат записа до наизустяване.

На първо четене се откроиха няколко много тежки проблема.
С оглед динамиката и силата на ирландците защитата бе отчайващо хаотична при всеки опит за агресия от селекцията на Хицфелд. Натоварвания с излишни епитети, като "сина" и "зетя" Живко Миланов игра подчертано зле. Вината обаче е по-скоро в експеримента за несменяемия по различни причини национал още от младежка възраст. Има някои правила, прескачането на които винаги води до опасен за успеха риск. Крайните защитници не бива лековато да  играят на чужди позиции. При тях винаги е налице ефектът на шофирането с ляв и десен волан. Ако дълго сте водили автомобил на Континента ще ви трябва време да привикнете и добиете увереност с обратното движение на Албиона. Във Физиологията на висшата нервна дейност това се нарича "прост динамичен стереотип", изграждащ според същата наука "трайни условни рефлекси".

Разбираемо е да се търсят решения, защото постът на левия бек след Цанко Цветанов, вече няма същото качество. Вальо Найденов, макар и с десен крак, имаше проблясъци, включително срещу Англия на "Уембли". Дълго време Ивайло Петков беше без алтернатива. Той отново бе извикан, но оказа се - резервен вариант. И там остава тежко.

Централните защитници, включително извиканият отново
под знамето Топузаков, изглеждаха твърде смутени, за да носят сигурност. Елин и Телкийски в желанието си да не подведат бившия си наставник в Левски, изглеждаха смутени и несигурни. Впрочем това е и вероятната причина за брака в играта на Миланов. На десния бек от години все някак се справяме.

Средната ни линия на моменти имаше проблясъци.
Все пак там има неоспорими майстори, като Стилян Петров, Благой Георгиев, Станислав Ангелов и постоянната величина през последните години Ивелин Попов. Ивелин изглежда излиза от детския си период и дано скоро има характера да бъде част от водещ европейски тим и заради националния отбор. Попето радваше още от подготвителните групи в Септември при Тони Кирилов. Има всичко. Време е да пенсионира "коньовичарсокото калпазанче" в себе си и може да бъде много голям.

Видя се обаче, че подавачът отново отсъства.
Играчът с идеите. Той отсъства не само в България. Връщането на Бербатов в отделни епизоди на втора позиция не е наше откритие. И знаем защо. Но ако в Тотнъм, а сега в далеч по-голяма степен в Манчестър Юнайтед, това е кошмарен ход за  противника, срещу Швейцария играта на Митко в центъра на халфовата линия бе почти безсмислена. Нещо повече, капитанът на няколко пъти изрази бурно негодуванието си срещу неразбирането на неговия замисъл. Може би подобна маневра би имала по-силен резултат ако Митко Рангелов с неговата бързина и прочит на играта бе на терена по-дълго. Можем само да гадаем.

Твърде е възможно по-логичното да се случи.
Да не се класираме. И може би още при първите сигнали за това ще бъде добре да започнат експериментите за подмяна. Резервът не е толкова многолюден, още по-малко опитен.

Ако започнем от защитата, вероятно голобрадите Милчо Макенджиев от Сливен, Кристиян Узунов от ЦСКА и Костадин Гаджалов от Ботев следва да бъдат настойчив футболен проект. Момчета с убийствен талант и характер. Имат нужда от доверие, включително в клубовете.

Към дефанзивната част на халфовата линия целенасочено следва да добавим Даниел Димов от Черно море. Да потърсим по-висока летва за Стефан Веалев от старозагорския Локомотив. Да се надяваме, че вляво Момчил Цветанов ще тръгне напред, след застоя през есента. Да очакваме, че целунатият от Господ с магически талант Ники Димитров-Хичо ще даде пълна газ и никой повече няма да му държи дръпната ръчната спирачка. Защото младият русенец от Левски стана жертва не толкова на спад в играта и на избягал талант, колкото на неясната злоба, заради докосването му до ритъма на лондонския Арсенал.

Живот и здраве Валери Божинов се завръща.  Очаква се Дормушали Саидходжа тепърва да кара специалистите да признават не само неговия безспорен талант, но и израстване.  Налице е експлозивно събуждане в Галин Иванов от Славия. Вероятно пропускаме и други. Но няма нищо страшно преходът от младежка възраст към представителния тим да става ускорено. И Сираков и Стоилов знаят, че това е възможно. Рискът го има, но време не. Идват нови квалификации. Нови емоции и нови надежди.

Хората са уморени от илюзии.
Те искат да бъдат част от победите. Да носят гордо знамето на стадиона и да пеят със смразяваща сила "Мила, Родино!". Някой трябва да го направи. Заради българския футбол и заради анонимните, запълнили местата на стадиона. Те подкрепят своите герои.