ЦСКА не заслужава прегръдка от внуците на Ал Капоне

Чувствам, че наближава моментът, в който ще спра да правя коментари, защото обстановката нараства, както казваме в армията, със скоростта на светлината. Разсекретиха доклада по голямата трагична поразия в Кербала, та аз ли не мога да говоря с цифри.

Защото не знам кой съветва бившия Изпълнителен директор на ЦСКА, но който и да е той, го е хвърлил за вечеря. Появата му в медиите е ужасно свободно падане, при което ако прокуратурата не беше толкова заета с главните откачалки на държавата, то този човек ще се приземи на място, където вратите се затварят тежко, небето винаги се вижда във фигури, а хоризонтът се удря в преградна стена. Достатъчно е само интервюто му пред Лайвспорт, прокуратурата да се самосезира и да влезе на "Армията". Като добавим разкритието в "Стандарт" действията на контролните органи стават задължителни.

Гледах на всичко твърде емоционално и се забавлявах с джавканията от медии, персони и т.н. Сега вече си давам ясна сметка, че не е било толкова случайно. И че фалитът е решението. За да потъне и да не се види. Да не се видят мощните схеми на източване. По целия свят бюджетният бизнес има своята тъмна страна. И една от тези характеристики е, че подставените лица разполагат със схеми, за да вземат нещо и за себе си. Подставените лица, за които един приятел казваше, че най-важното правило е да бъдат пешки. Да имат опцията да се превърнат в царици, но никога да не получат игрова ситуация за прераждане.

И доколкото твърде много познаващи и непознаващи времето се упражняват в съждения за периода, в който ЦСКА се управляваше от "Мултигруп", ще спомена някои цифри. Както и фактът, че това е последното управление, при което клубът беше лице с нестопанска, наричана тогава идеална цел, както и самият закон.

От 1995-а до 1999 година ръководех икономическия екип, който беше съвсем отделно юридическо лице от футболния клуб. Ръководех с право на подпис, без ограничения на нивата на финансови транзакции и общи отговорности. Екип, който се състоеше от 5 до 7 човека в различни етапи от дейността. Аз бях най-високо платеният. С левовата равностойност на 330 германски марки. Без допълнителни условия, специално премиране и т.н. За по-младите ще уточня, че приблизително 1 марка тогава е 1 лев сега. Макар да не е съвсем точно. Фонд работна заплата в различни етапи се движеше в левовата равностойност на 1000 -1300 германски марки. Същият екип харчеше обаче само за телефон, а тогава нямаше Интернет, по минимум 5 000 германски марки на месец. Изкара малко над 20 000 000 германски марки в полза на клуба от трансфери и търговия, но като отделно юридическо лице не получи и пфениг комисионна. Такъв вътрешен договор имаше. За 10 процента.

Ако беше оставена комисионна в тази структура, то днес най-вероятно щеше да бъде една от най-мощните мениджърски агенции в Европа. Бяхме си спечелили уважението на големите клубове и по правило много от тях ни информираха поне половин година по-рано какво ще търсят през следващия прозорец. Правехме платени турнета, като голям клуб. Най-доходното и авторитетно бе в Япония с мач срещу шампиона Верди Кавазаки. Японците ни платиха 250 000 долара (б.а. - приблизително 500 000 марки по тогавашния курс на долара), включително самолетните билети и престоя за нереално голяма делегация от 35 човека. И т.н., и т.н. Един единствен път си позволихме да дадем премии, като екипът раздели 3 000 германски марки. И 13-а заплата имаше, разбира се. В този екип главната счетоводителка и още двама нямаха отношение към прякото договаряне и сделките.

След етапът на Васил Божков в ЦСКА, нивата достигнаха невероятни размери. Но ЦСКА вече беше АД и можем да приемем, че в него лицата не са били идеалисти, като предното ЦСКА с идеална цел. Томов обаче отвори пред лицето на България размера на заплатите. Имаше над 40 000 лева. Зашеметяващо. При това в администрацията. Започнаха да купуват на много високи за българските стандарти нива. Впрочем и преди Томов имаше доста скъпи покупки по времето на Божков. Което е добро за по-малките. ЦСКА имаше немислим за нашето време бюджет от 400 000 евро месечно. А играчите по наше време бяха много сериозно платени. Някои доста по-добре от сегашните. Дори в "хранителната" верига да е имало хора, част от система за партийно финансиране, заплатите бяха прозрачни. И не можеш нищо да кажеш.

Това обаче, което се е случвало след 2008 година насам само ни сочи, че живеем, а някои от нас остаряха в мафиотизирана среда. При това по логиката на класическите от човешката история практики. Впиване във властта и изсмукване до откат. Кой на кого се е отчитал и защо е развръщал тежка схема върху тежка схема, не е моя работа.

Но някак ми дожаля за този Венци Живков, с когото само веднъж в живота си съм сменил пет приказки по телефона и не се познаваме. То бива да си милиционер, но в три изречения да предизвикаш интерес в  толкова различни посоки на прокуратурата е неосъзнатия докрай ужас на неграмотния. Защото трябва да си минал успешно втори клас, за да знаеш, че 5 по 6 е 30 и да си завършил първи клас, за да имаш подготовката и да не твърдиш, че си бил "само" Управител. В края на първи клас вече знаеш да четеш. И когато пораснеш и едни ходили на училище и в университет ти кажат нещо, то да вземеш да прочетеш поне. Търговският закон се чете трудно с първи клас, но пък не е невъзможно.

Имам усещането, че Живков е подготвеното за всеки случай жертвоприношение. Защото това, за което говори е само дребна част от цялата плетеница от криминални изпълнения, доколкото разбирам от сигнали. Все по-обясними стават и някои назначения тогава. "Талянът" е много дълъг и е теглен с лебетка на голям "траулер". Живков може и да изгори. Живковци са горели много. За 5000 лева заплата на месец. И подпис, на каквото му кажат. Гадното е, че "траулерът" ще продължи да пътува и да дебне за пасажи, а и да ги засича с предварение чрез модерна "апаратура". Всичко се развива.

Дано хората, които са в ЦСКА имат волята да прережат поне част от пипалата. На Октопода. Ако прокуратурата помогне, то по-добро не може да има. Но нали казвахме през септември-октомври: "Не чакаме никого, можем и сами!"

През 1999 година 90 процента от нас си тръгнаха, както дойдоха. С нещавените цървули. Но с изтрита вече от носене козина върху ходилата. Някои разказваха в интервюта, че са ги разхождали на "Армията", когато са били още в количката. Мен ме разнасяха на "Армията" с носилка през май 99-а, след припадък от изтощение. Взех си за спомен до гроб шепа лекарства.

Но продължавам да мисля, че поради голямата обществена значимост на ЦСКА, веднага и сега следва да спрем с драмите за носилките и хвалбите за количките си, а да работим. Кой с каквото може. Именно защото е оставил здраве или триумф на "Армията".

Нашият ЦСКА не заслужава прегръдка от внуците на Ал Капоне.