Българският нападател Спас Делев разтрогна договора си с Лас Палмас след половин година на Канарските острови и по-малко от 300 изиграни минути в Сегунда и Купата на краля. На изпроводяк 24-годишният футболист даде обширно интервю за местното списание "Канариас Сиете", преведено от колегите от Топспорт.бг. Спас пази "уважение и симпатия" към всички от клуба. "Българските ми приятели в града ми казваха, че феновете ме искат на терена", признава бързоногият футболист. "Имах много лоши дни. Страдах много", разкрива Делев. "Надявам се Лас Палмас да влезе в Примера", каза още нападателят, който сега е свободен агент. Предлагаме ви пълното интервю на колегите от "C7".
- Отивате си от Унион Депортива (Лас Палмас) без феновете да разберат защо не играете. С какви чувства оставате?
- От една страна съм доволен, защото си тръгвам и ще отида на друго място, където ще мога да играя. От друга страна обаче ме боли, защото не можах да покажа качествата си в този клуб. Трябва да кажа, че имах голяма подкрепа от хората от клуба, от феновете, от съотборниците, от физиотерапевтите и управниците. За мен беше много важно, че без да играя усетих голяма подкрепа.
- Изиграхте само седем мача, като в повечето се включихте едва в края.
- Да, дразня се. Винаги съм усещал голяма обич от хората по улицата. Въпреки че езиковата бариера ми попречи да разбирам всичко, зная, че феновете ме подкрепяха. Българските приятели от града също ми казваха, че хората искат да ме видят на терена. Но...
- При липсата на футбол остава топлината на хората.
- От първия ден усетих подкрепата на всички. Усещам, че не можахме да общуваме от футболния терен. За мен обаче беше много важно да бъда в клуб, в който всички ме уважават. Не мога да кажа нищо друго. С всички имах прекрасни отношения. Оставям много приятели като Крисантус или Атуба, с който със сигурност ще продължа да общувам.
- Въпросът за един милион: "Защо не разчиташе на Вас Серхио Лобера"?
- На пристигане имах проблеми с адаптацията на играта на отбора и езика. Впоследствие разбрах, че това ще ми коства игрови минути. След тези седмици обаче тренирах на най-високо ниво. Започнах и да разбирам някои думи, а Чичович ми помагаше с превода...
- Как си обяснявате изолацията?
- Тук казваха, че съм флангови играч и затова не ме пускаха. Това обаче не е така. През целия си живот съм играл като централен нападател. В ЦСКА, в националния отбор...
- Серхио Лобера не Ви включи в последната група срещу Алавес точно заради това, че играете на крилото, а не на върха на атаката...
- Разбирам защо не попаднах в последната група. Очаквах го. Треньорът вече знаеше, че искам да си ходя. Истина е, че треньорът веднъж ме пусна на крилото, а срещу Атлетико Мадрид ме пусна на мястото на Валерон. Мисля, че и там можех да направя нещо. Аз обаче съм нападател. Дойдох в УД като нападател. Мисля, че треньорът винаги го е знаел.
- Говорихте за обичта на хората от клуба, на феновете. Да не би да липсваше комуникация със Серхио Лобера? Имахте ли проблем с него?
- Никога не съм имал проблем с него. Мисля също, че и треньорът не може да се оплаче от моя професионализъм. Винаги съм тренирал на върха на възможностите си, макар и да съм знаел, че няма да играя.
- Съжалявате ли, че дойдохте в Лас Палмас?
- Не. Направих каквото трябваше, опитах се да правя нещата по възможно най-добрия начин. Пак бих избрал тази възможност. Просто нещата не се получиха.
- В крайна сметка разтрогнахте договора, въпреки че оставаше година и половина. Загубихте ли пари при това споразумение?
- (Смее се) Загубих пари, когато дойдох през лятото. Имах възможности за други страни, където ми предлагаха повече пари. Парите никога не се били от значение. Не ме интересуваха през лятото, когато дойдох в Лас Палмас, сега също не ме интересуват. Искам да играя. Загубих всичко. В живота е така.
