Един гига, мега, тера спортен сайт препредава, че сагата около Иван Стоянов била спор с Кирил Домусчиев. Той всъщност вече не е Иван Стоянов, отново племенникът на Лечков, независимо че във времето си изгради свое име и авторитет в българския футбол.
Спорът според въпросния мега, гига, тера лидер в електронното пространство бил за начина на раздяла с Иван Стоянов. Баровецът настоявал за "взаимно съгласие", Стоянов за компенсация от две заплати.
На този етап нито Домусчиев, нито Стоянов възнамерявали да дават заден ход. Не заради парите, а считали въпроса за принципен.
Принципен е разбира се. Българското трудово законодателство е продукт на конституционната структура на българското общество и произтичащите от това следствия, а не на гаулайтерското мислене на един човек или шепа хора. Не само, че Стоянов има право на компенсация, но едностранно прекратяване на договора от неговия работодател ще му донесе и повече от това.
Много често играчите махват с ръка и продължават напред, защото възнагражденията са им нищожни. Лично съм участвал в такива процеси.
Вероятно в конкретния случай Иван има за какво да се бори. И е добре да го направи. Докато работодателите в българските футболни клубове не се научат, че подписаните документи са задължителни, а не формуляри за упражнения на собствените им настроения и нарцисизъм. Иван има силите и характера да бъде полезен и на други. Освен това има цели 65 мача с впечатляващите 25 за флангови играч гола за настоящия си клуб, за кръгли два сезона. Той е длъжен да се самоуважава и защитава. Ако не иска да го смачкат.


