Играл в ЦСКА и Барселона. Ицо е роден на 8 февруари 1966 година в Пловдив. Започва кариерата си в школата на Марица (Пловдив). Играл е още за отборите на Завод "Юрий Гагарин", УСМ, Хеброс, ЦСКА, Барселона, Парма, Ал Насър, Кашива Рейсол, Чикаго Файър и Ди Си Юнайтед.
В Марица изиграва 1 мач. След добри мачове за Хеброс (Харманли) е привлечен в ЦСКА. Още в първия си сезон в ЦСКА проличава буйният му нрав и в края на сезона след мач за купата с "Левски" бива наказан да не играе завинаги, след което наказанието е намалено на една година.
Със завръщането си във футбола става основна фигура в ЦСКА и заедно с Любослав Пенев и Емил Костадинов правят най-силното нападение в България. За националния отбор дебютира на 23 септември 1987 г. срещу Белгия в квалификация за ЕП (в София). През сезон 1989/90 печели приза "Златна обувка" за голмайстор на Европа с 38 гола в първенството. С ЦСКА достига до полуфинал за КНК където отбора отпада от Барселона. Заради доброто си представяне в мачовете на ЦСКА ФК Барселона закупува Стоичков за сумата от $4,5 млн. Стоичков веднага става любимец на публиката в Барселона и е един от основните играчи на т. нар. Дрийм Тийм, който печели първата КЕШ на Барселона през 1992.
През 1995 е трансфериран в Парма където остава един сезон като впоследствие се връща в Барселона.
На Световното първенство през 1994 г. в САЩ печели голмайсторския приз, вкарвайки шест гола. През същата година печели престижната футболна награда Златна топка. Има 10 мача и 6 гола на световните първенства през 1994 в САЩ и през 1998 г. във Франция и 3 мача и 3 гола на ЕП`1996 в Англия.
През пролетта на 1998 г. се завръща в ЦСКА под наем, където играе само 4 мача и напуска поради неразбирателство с Трифон Иванов и Емил Костадинов. След ЦСКА преминава в Ал-Насър, където печели Азиатската КНК. След това преминава в японския Кашива Рейсол и печели Купата на Япония.
През 1999 г. се отказва от участие в националние отбор след мача от евроквалификацията България-Англия.
През 2000 г. се връща отново на зеления терен като сключва договор с американския Чикаго Файър. С Чикаго печели Купата на САЩ през 2000 г. През 2003 преминава в ДС Юнайтед, където прекратява кариерата си. Изиграл е 83 мача и е отбелязал 37 гола за националният отбор. През 2004 г. е назначен за старши треньор на националния отбор, от където след много скандали през 2007 г. се отказва и става треньор на испанския Селта.
През септември 2007 печели награда Златен крак и е обявен за най-великия български футболист от организаторите на наградата. През лятото на 2009 година става старши треньор на тима от ЮАР Мамелъди Съндаунс, който води до март 2010-а. На 5 януари 2013 е назначен за наставник на Литекс.
УСПЕХИ
С Национален футболен отбор на България
Бронзови медали - Четвърто място на СП в САЩ`94
С ЦСКА
Титла на България — 3 пъти (1987, 1989 и 1990)
Купа на България — 4 пъти (1985, 1987, 1988 и 1989)
Суперкупа на България — 1 (1989)
Голмайстор на България:
1989 г. — 23 гола
1990 г. — 38 гола
КНК
1989 г. — Полуфинал
1989 г. — Голмайстор със 7 гола
1990 г. — "Златна обувка" на "Франс Футбол" — 38 гола
С Барселона
Титла на Испания — 5 пъти (1991, 1992, 1993, 1994 и 1998)
КЕШ — 1 път (1992)
Суперкупа на Европа — 1 път (1992)
Суперкупа на Испания — 4 пъти (1991, 1992, 1994 и 1996)
Кралска купа на Испания - 1 път (1997)
КНК - 1 път (1997)
С Парма
Суперкупа на Италия - финалист (1995)
С Ал Насър
КНК на Азия - 1 път (1998)
С Кашива Рейсол
Купа на Япония - 1 път (1999)
С Чикаго Файър
Купа на САЩ — 1 път (2000)
ИНДИВИДУАЛНИ НАГРАДИ:
1989 г. - Футболист №1 на България
1989 г. - Голмайстор на КНК
1990 г. - "Златна обувка" (Голмайстор на Европа)
1990 г. - Футболист №1 на България
1991 г. - Футболист №1 на България
1992 г. - "Сребърна топка" на "Франс Футбол"
1992 г. - "Златен онз" на "Онз Мондиал"
1992 г. - Футболист №1 на България
1994 г. - "Златна топка" на "Франс Футбол"
1994 г. - Голмайстор на СП САЩ`94 с 6 гола
1994 г. - "Сребърен онз" на "Онз Мондиал"
1994 г. - "Бронзова топка" за играч от СП САЩ`94
1994 г. - Спортист №1 на Балканите
1994 г. - Спортист №1 на България
1994 г. - Футболист номер 1 на България
2007 г. - "Златен крак" и Най-велик футболист на България
