Та ще оставим лексиката настрани и квалификациите по адрес на Томов и ЦСКА. Все пак сме в 2014-та и не е рационално да се връщаме на 1990-а.
Коментарът обаче ме подсеща да си припомня, че по правило играчите от Берое са минавали много трудно в ЦСКА и винаги са изпращани с усмивка в Левски.
Нека се върнем към голмайсторът на А група за всички времена. Петър Жеков. Разказвам, не по спомени на очевидци, а споменът на Жеката.
През 1968 година централният нападател не е кой да е. Има 141 мача със 101 гола за старозагорци. Нормално ЦСКА насочва поглед към него, още по-нормално Жеков е почуствал порив за развитие. В идеална възраст. На 24. Предната година ЦСКА достига без помощта на БКП и Генералния щаб до драматичен полуфинал за КЕШ в три мача срещу Интер. ЦСКА е голяма мечта и единствен шанс към големия футбол.
Още тогава местните партийни велможи, някои от които легендарни партизани и генерали, не са чувствали порив на производители на играчи за софийските грандове. Те не са били против, те са били много против преминаването на Жеков при армейците от София. И в общи линии, никой не е могъл да им нареди каквото и да било във футбола.
"Имахме тренировка, а до игрището имаше голяма царевица", разказва Жеков. "Реших да взема съдбата в свои ръце. Разбрах се с хората от София да минат с кола по черен път в царевичака до тренировъчното игрище. Изритах силно топката и отидох уж да си я гоня. Качих се на колата и повече не се върнах..." В този случай едниствено отбелязваме непреодолимия порив на играча да следва мечтите си. Да добави нови 167 мача със 144 гола, да спечели титли и купи, да стане голмайстор на Европа, да стане втори голмайстор на Европа, да стане трети голмайстор на Европа. С ЦСКА.
Георги И Динко Димитрови ще пропуснем, защото там няма чак толкова голяма драма.
Ще обърнем внимание на Стойчо Младенов. Заради преминаването си и непреходното си желание да играе в голям клуб, а именно ЦСКА, Младенов е наказан за дълго и с амнистията пропуска състезанията в играта футбол за година и нещо. Заедно с непокорния халф от Локомотив София - Ради Здравков, също дръзнал да погледне далеко в бъдещето.
По-късно Георги Димитров и Стойчо Младенов (б.а. - и Ради Здравков) станаха част от най-славните страници на ЦСКА в България и Европа, абсолютни лидери и на националния отбор. Участници на световни футболни финали.
Впрочем, станаха участници на световни футболни финали през 1986 година, когато партията усети вътрешен порив да помегне и да се отбележи един 70-годишен юбилей с шампионска титла. Факт. Още по-впечатляващ факт е, че играчите от състава на новия шампион нещо липсват в състава на България за световното в Мексико. Всеки сам да си прави изводи защо.
Днес бившият играч на беройци Стойчо Младенов настоява да има в състава си нападателят Венци Христов. Нападателят също мечтае, като предшествениците си за аурата на "Армията", за големия футбол и големите цели. За непримиримата и легендарна публика.
Прочетох не на едно място, че вече не било времето на комунизма. Така де. Каквото и да означава това. Остава да заключим, че сме мръднали напред, а не сме се върнали към феодализма.
Добрата новина е, че ако Христов премине в ЦСКА, то очевадно това ще стане по трудния начин. А всички, дошли в Борисовата градина от Стара Загора по трудния начин са стигали далеко. Недостижимо за обикновените далеко. Превръщат се в големи и запомнени голмайстори, Екзекутори, вечни легенди.
Всеки има право на полет. Дано се намери начин за закупуването на самолетния билет на Венци Христов.
Не е въпрос на партиен порив, а на умна преди години държавна стратегия за спорта два клуба от София да са национални и водещи, при прецизно структуриране по места. И е въпрос на държавна стратегия същата да на убива себе си. И е въпрос на нелошо държавно поведение да се помага на клубовете с местно, с регионално значение. Както в нашия конкретен случай клуба за когото говорим. Така трябва.
Всеки има право на щастие. Но казват, че никога няма пълно такова. И тази констатация няма нищо общо с изключително голямото уважение, което изпитвам към публиката на Берое.
