Две думи за курвите със сбъркана регистрация

Странно нещо е животът и метаморфозите в него. Последното нещо, което съм очаквал, е левскар, с почти талибанистични характеристики, да ме подкрепи, макар директната му цел да не е било това. Знам, че е така.

Но преди него не се намери нито един, който да повтори след мен предупрежденията, че една дребна по състав и по качество групичка не заспива от превъзбуда, ако не е измислила поредния ход срещу ЦСКА. Нарекох я условно група "за кал и помия". Избягах от квалификацията "плачещи момиченца", защото има твърде много невинни плачещи момиченца. Коя си загубила куклата, на коя не и купили "стъклени обувчици", както казва една съседска красавица.

За тези които не знаят ще повторя казаното от Павел Колев - Пресшефът на БФС.  Казано в профила му във Фейсбук и цитиран от агенция, на която ние се позоваваме. Просто защото с Колев не сме приятели, макар някога да сме си оказвали логистична помощ по едно-две богоугодни дела.

"Въпросният Коща (б.р. адвокат Дуарте Коща) сам ме намери във "Фейсбук" и започна да ми пише, за да се информира какво се случва с ЦСКА през миналото лято. Пазя тази кореспонденция, там има супер интересни неща и някой ден ще ги публикувам, за да се види какво всъщност е ставало в ЦСКА при управлението на "титаните". Изводите оставям на вас, но истината много скоро ще излезе наяве, макар че и сега се вижда с просто око кой обикаля на лов за клиенти, които да съдят ЦСКА, и пише писма до БФС да се отнеме лицензът на "любимия им" доскоро клуб. Интересна метаморфоза, нали?!"

Аз се досещам какво има запазено Колев, защото едно от плачещите момиченца пред камерата на мега, гига, тера сайт го изтри със закъснение от собствения си профил. И много хора го видяхме. Все пак някои от нас не говорят само северозападен диалект...Знам и за писма до БФС, за които обществеността не е информирана, за да не се тревожи. Включително писма от миналата седмица.

Любовта към ЦСКА има цена. Тя е платена. Види се. И доколкото ЦСКА е организация от мъжки род граматически и мъжкарска по дефиниция, то платени са момиченцата. Не от женските спортове на армейския клуб, естествено. Те са прекрасни момичета.

Говоря за публичните курви, с неочакван мъжки пол по регистрация в МВР. Защото да си мъж е отговорност.

Някъде през септември 1877 година. Руско-турската освободителна война. В лазарета с ранени влиза сравнимата само с Майка Тереза светица от  19-и век - баронеса Юлия Петровна Вревская. От болен на болен. Човек по човек. Войник по войник. И стига до ранен прапорщик. Той се опитва да се надигне. "Но моля ви, не ставайте!Та Вие сте ранен", казала настоятелно баронесата . "Бихте ли ми казали къде е раната?", майчински попитала тя ранения. "Ваше благородие, неудобно ми е", смутено отговорил  прапорщикът. "Но аз съм милосърдна сестра, можете да ми кажете всичко", настоявала Юлия Петровна."Ами...ами..в члена", с наведена глава отговорил прапорщикът. "А костта засегната ли е", заинтересувала се още по-настоятелно баронесата.

Тогава прапорщикът събрал цялата си енергия и тръгнал да става. "Но моля ви, прапорщик, какво правите", възкликнала смутено Юлия Вревская. "Не, баронесо, не ме спирайте! Настоявам да стана и да се поклоня", категоричен бил прапорщикът. "Не ви разбирам, прапорщик, защо ще ми се покланяте", още повече се смутила Юлия Петровна. "О, боже! Не на Вас, уважаема. Искам да се поклоня на този, който е оставил във Вас измамното убеждение, че там има кост", разяснил категоричното си намерение  прапорщикът.

За какво ли ви разказвам този доста невъзпитан виц!? Не говорех ли за курвите със сбъркана полова регистрация в МВР?

РЕЧНИК:

Прапорщик -  В руската армия с Указ на цар Алексей Михайлович, през 1649 за първи път са нарекли с това звание знаменосците. Те са били назначавани от състава на най-мъжествените воини, физически силни и проверени в боя.

За легендарната Юлия Петровна Вревская, намерила смъртта си за нашата свобода край Бяла, Русенско, можете да прочетете ТУК.