Сигурен съм, че не съм сам за ЦСКА

Публикувано на: 23.02.2014 23:27

Автор: Петьо Костадинов-Полковника

©Проспорт.бг
Петьо Костадинов- Полковника
Любен Каравелов се е отчаял, когато обесват Васил Левски и отчаян се оттегля от активна революционна дейност. Той няма как да е знаел, че векове след него, предателството ще бъде "Добър ден!".

Аз се раждам през 1963 година. На Велик ден. През 1963 година един хлъзгав човек завършва висшето си образование.

Няколко години същият "висш" кадър работи като старши конструктор в "Кремиковци". По това време моят баща изграждаше идеите на конструкторите, а бащата на моя връстник Слави - чичо Наско, загина от някаква грешка на конструкторите. Бях малък, нищо не разбрах. Плакахме, а мъжете от махалата в гара Яна пиеха мълчаливо и гледаха лошо. Ние живеехме в мазе, през три къщи от чичо Наско и моя връстник Слави.

1968 година е много особена. Не заради чешките събития или Младежкия фестивал в София, не и заради първите мачове, на които моят баща ме водеше с бригадата. В София.

Висшистът отива в "Главпроект", на баща ми дават апартамент в Подуяне. Така и не стъпихме в него. Висшистът катери стълбицата, а моят играе на чест, тегли им майната и се прибира на село, за да почне да строи АЕЦ Козлодуй. Той не приема да му се подиграват с жилище в Подуяне. И днес имам приятел, който живее точно там. И който, като мен, е получавал по Нова година големите дървени камиончета от завода на бащите ни.

Баща ми работи здраво. Баща ми участва в пуска на първия 440-мегаватов реактор на АЕЦ през 1974 година, като част от екипа на "Системи за управление и защита". Висшистът прави маневри на петия и на всички етажи, но за разлика от комедийните актьори в емблематичния филм, се докопва до служба зад граница. В африканскo кралство. Вдига наздравици и за новороден син. Някъде там, аз невръстният помагах на летните стрижби на 10 000 глави овце, за да припечеля огромния надник от 3.60 на ден. От 4.30 сутринта. Детиняк. Понякога се включвах и прикачник по жътва. Прах, мизерия и едничко спасение - река Огоста след обяд.

Ще прескоча всичко. До 89-а година. Вече съм офицер с биография, пък макар едва на 26 години. Питам Ценко Барев, представящ се за значим демократ и земеделец, дали опитът му в демократична държава, като Франция, допуска създаването на партия на етническа основа, а онзи юрдек ме обяви за живковист и ме посочи с пръст пред поне 50-60 колеги журналисти в стария Прес-клуб на БТА на "Славянска".

И докато аз, хлапето с офицерска биография бях живковист, висшистът от рождената ми 1963 година яхва вълната, смята бързо, преценя прецизно. Боядисва се бързо с баданарката. Та той е маневрилал толкова още при Живков. Първа специализация зад граница в Белгия през 1972 година, когато съм решавал прости уравнения на село. Той знае как. Сигурно е бил много умен. Или много хлъзгав.

Хваща се за стълбицата. Там никой не пречи. Стига да си подходящо наведен и да гледаш във вярната посока. Научна степен, кметски пост на топ община в София, посланическа титла. За вярност.

Междувременно загубихме ЦСКА. През 1999 година. Оттеглих се защото съм дисциплиниран. Така реши Илия Павлов. Гадовете, които искаха да го унищожат и да му вземат бизнеса, вече пречеха на бизнеса. Приятелите и съмишлениците на онзи висшиста.

Моят баща-честолюбивият, загуби работата си, закриха и унищожиха предприятието му (той вече не беше в АЕЦ), живя унизително.

Без да си давам сметка, синът на висшиста взе, че порасна. Нарцис. По душа мухльо. По характер - боклук.


Висшистът си купи и акции от Левски. Той е акционер и до днес. А моят баща напусна София през 1970-а, заради апартамент в Подуяне. Не можа да го понесе. Моят баща не бе фин човек. Много крив и чепат, но си отиде кротко от този свят. Не бях до него преди година и половина, защото имах гост от Англия. Дългът преди всичко...

Порасналият син на висшиста  с титлите стана изключителен боклук. Не може да бъде сепариран дори. Самостоятелен голям боклук. Същият този мухльо започна да пречи, заедно със заблудена групичка негови помагачи на моя ЦСКА. Помагачи със самочувствие на университетски възпитаници, но с поведение на дезориентирани провинциалисти. Реди мърсотии на същият ЦСКА, заради който моят баща напусна София, защото му дали апартамент в Подуяне. Пък било то много голям и на 10-15 минути пеша от центъра.

Защо ви разказвам всичко това. Разказвам го, за да ви кажа, че нищо не е случайно и нищо не е от вчера. Обявявам война на всичко и всеки, който си помисли дори да пречи на ЦСКА. Оперативното управление ще има грижата да се справи с тежката задача през следващия месец да намери 1 милион за лиценза и около половин за заплати. Аз и прекрасните млади и честни хора около ЦСКА, както и всички стари, но боеготови "кримки", обявяваме война в съда и на всички ненарушаващи закона позиции на всички боклуци, които се опитаха да умъртвят една от малкото радости на милиони.

В памет на баща си ще направя всичко да стана акционер на ЦСКА и да защитя честта му. Като помогна. След десетилетия го правя и в памет на чичо Наско, който си отиде, заради конструкторски грешки в "Кремиковци". И който ни държеше за ръце с моя връстник Слави, неговият по-малък син, когато ни водеха с бригадата на мачове на ЦСКА.

Признатият за философ на всички времена, Карл Маркс, твърди още на матурата си, че децата не могат да носят отговорност да действията и постъпките на родителите си. Съгласен съм, не само защото съм го изучавал.

Но когато един "демократ", завършил висшето си образование, когато съм се раждал, е отгледал и възпитал несепарируем боклук, то не бива да очаква, че ще се направя на разсеян, че отрочето му не съществува. Дори на 26 да съм бил "разкрит", като живковист.

Собствената му кръв съществува и мърси. Затова ще получи всичко по реда на закона и логиката. От 24 февруари 2014 година, понеделник.  От 24 февруари ще се покланям всеки ден на бившия армейски лекоатлет Ангел Димитров, защото бръкна в джоба си за платформата на футболния ЦСКА, за "ЦСКА Завинаги" и ВК ЦСКА. Той е много важен човек. Той е великан. И всеки Божи ден ще настъпвам охлювите. Тези хлъзгави листояди нямат място в Борисовата градина. Още по-малко в местността "Пустинята".

Сигурен съм, че на много от вас звучи познато. Нека го направим. Не за мъст. А за справедливост.

Моята обществена кауза е ЦСКА. ЦСКА е и моята кауза за справедливост. Сигурен съм, че не съм сам.