За Лудогорец на чаша във ВИП-а, не в Изпълнителния комитет на БФС

Доколкото съм почти, като наркотично зависим по темата "ЦСКА" бих желал да кажа няколко думи след първия Изпълком на БФС, защото утре ще се завърна на сцената с гръм и трясък по моя любим за коментари ресор (обещавам).

Със сигурност в годините отправих не един и два тежки упрека към управлението и процесите в българския футбол. Отправих нападки и към конкретни личности. Нямам никакво намерение да се слагам на когото и да било и сега. Но мисля да бъда все пак конструктивен в критиките си (похвали от мен не чакайте лесно), защото още от първите информации и изявления съм разтревожен.

Цитирам изявление на Кирил Домусчиев в официалния сайт на БФС:

"Държавата трябва да поеме много по-сериозен ангажимент към футбола, защото ако искаш да вземеш, трябва първо да дадеш. Във футбола има залагания, от които държавата прибира печалба, само при нас в Лудогорец цифрите, които плащаме за ДДС и други такси, не са никак малки, а така е и с останалите клубове. В същото време футболът е изключително ощетен, тъй като не е равнопоставен с много други спортове. Имаме нужда и от законодателни промени, за да се превърнем в европейска футболна държава."

За мен това е удобно изказване и потвърждава още веднъж съжденията преди година на Венци Стефанов, че е впечатлен колко бързо се развива Домусчиев и че дори дава съвети.

От цялата тази тирада няма съмнение само и единствено, че има нужда от законодателни промени. И някои от тях вече минаха на първо четене. Огромно усилие положи за това ЦСКА и парламентаристите с отношение към футбола и спорта.

Оттам нататък всичко не си е на мястото концептуално. Примерът с Лудогорец би бил много подходящ във ВИП-а на чаша питие и разговор между близки преди и по време на мача срещу Лацио. Член на Изпълнителния комитет следва да се държи, като член на Изпълнителния комитет, за да не възбуди нова вълна от съмнение за логиката футболни чорбаджии да бъдат в органа за управление. Най-важният.

Държавата настоява да печели от залагания и подкрепям всички нейни усилия, защото заложните къщи последното, с което се занимават е българските срещи и българския футбол. Те търсят парите на пристрастените или отчаяните, за да изнесат и дребните им  капитали зад граница. И нищо друго не ги интересува. Има кръгове, които са много концентрирани в българските срещи, но представители на тези кръгове се крият по цялата планета, заради характера на техния интерес.

Равнопоставеност с останалите спортове може да има само когато държавата реши, че масовият футбол е държавна политика. То кореспондира с предложението на Гриша Ганчев футболната игра да бъде задължителна в програмата за обучение в училищата и съответно да се даде тласък на училищните първенства и турнири. Но само тогава.

Равнопоставеност априори не може да се изисква, пък било то когато с премиера сте кум и кумец, защото се нарушават основни принципи на задължителна автономност на националните футболни асоциации.

Ще припомня, че дори социалистическата държава не се поколеба и се съобрази през 1985 година с изискванията на ФИФА. Дори да е имала тотален контрол е намерила механизмите това да не пречи в международен план. И тук е много важно не да се  говори пополистки, а да се работи тихо. А тъпанът ще удари, когато е свършено нещо.

Много ми се иска да не бъда рязък, но не мога да го направя. Не защото не настъпи промяна в управлението. В края на краищата тези, които имаха намерение за властта, не излязоха да направят революцията.

Но не мога да не бъда тревожен, когато още в началото усещам неверни и дразнещи дори послания. През предходния период един вицепрезидент на официална пресконференция на БФС си позволи да изказва лично мнение за ЦСКА. Той и сега си запазва длъжността. Сега още в началото президентът на един клуб дава примери със своята кошарка и го завърта натам. В логиката съществува метод на индукцията, но не му е времето, нито мястото да се учим сега. Колкото и да сме големи за мащабите на тази страна в бизнеса.

И накрая - да се превърнем в европейска футболна държава най-напред следва да бъдем европейци. Не само географски. Да бдим над феърплея, да изчистим мутрите около себе си, все пак сме във второто десетилетие на 21-ви век. Нека се огледаме каква ще я свършим през следващите два месеца и половина по терените, какво ще изконтролираме и развием и едва тогава да правим удобни упреци към държавата. Тя, че никаква я няма си го знаем. Но нека не се крием на удобна сянка.

Още в първия пролетен кръг президент на водещ клуб и президент на друг авторитетен и обичан клуб и нов член на Изпълнителния комитет вече разясняваха на обществеността цирковото изкуство. А не беше минал дори първия Изпълком.