ЦСКА е повече от един клуб

Трето място никога не е било успех за ЦСКА. Няма и да бъде. Но днес ЦСКА празнува. С основание и гордост. Всички от главния акционер Александър Томов до градинаря на терените заслужават огромно “Браво!”. Без никакво “Но”!

Една шепа хора изправиха ЦСКА от пепелта, от изкопания на терена на “Армията” гроб преди година. Спасиха най-популярната клубна марка на българския футбол. ЦСКА стартира от нищото преди 7 месеца. А сега завърши първата част на сезона, надигран единствено от Лудогорец. Четири мача ЦСКА не пусна гол срещу Левски, а в два срещу Литекс. На 7 т. е пред вечния съперник, на 5 пред многомилионната селекция на Ботев.

ЦСКА е жив, защото тупти с ритъма на верни сърца, което го прави нещо повече от клуб. Ботев и Лудогорец притежават мощни собственици и скъпи наемници - необходимо за успеха условие. Литекс - също. В добавка ловешкият тим се гордее с млада генерация, развита от Христо Стоичков, колкото и да не им се иска да го признават край Покрития мост. Но в нито един от тези клубове няма толкова хора, за които отборът не е само поредният пристан в кариерата, а кауза.

Например Емил Гъргоров. Той можеше да вземе стотици хиляди долари в Китай или Корея. Но каза: “Краят на кариерата ми ще е в ЦСКА!”

Валентин Илиев можеше да чака спокойно края на кариерата си в някой руски клуб, но дойде да поведе своя любим тим. Тодор Янчев и днес би могъл да лежи на крилете на спокойствието в Славия, обаче пак избра ЦСКА. Големият Мартин Петров е пример за млади и стари, остави семейството в Англия, за да бъде част от своята футболна любов. Да не подминаваме и Апостол Попов - появи се сякаш отникъде, за да е един от най-несменяемите и обичани футболисти в отбора. Срещу Левски той е и защитник, и голмайстор, и вратар.

И разбира се стигаме до Стойчо Младенов. Човекът, който след митинга на феновете миналото лято събра на една маса съмишленици и намери решение за спасението на клуба. Имаше шанса да трупа петролни пачки в Саудитска Арабия или Египет, където го избраха за треньор на сезона през 2011-а, но рече и отсече: “Моят дом е ЦСКА!”

Ето такова богатство друг български клуб сега няма. Това виждат и наемниците на “Армията”. Защо ли Джаксън Менди, Неманя Милисавлевич и Тони Силва преподписаха договорите си с ЦСКА, който още не е сигурен дали ще вземе лиценз? Не е за пари - техните заплати са като на сирачета на фона на Лудогорец, Ботев, а дори и на Левски. Особено на това португалско хлапе Силва, което взима... 3000 лв. месечно. Всички те припознаха ЦСКА в своя кауза. Научиха го от Стойчо и Бадема, от Марто и Тошко.

“Червените” далеч не играят най-атрактивния футбол в историята си, но затова има обяснение - тим не се прави за 7-8 месеца. За този период ЦСКА стана колектив за пример и е единствен през 2014-а има 3 победи. Изстрадани и заслужени.

Александър Томов е търпял много критики. Доста от тях - основателни. Днес обаче никой не може да му отрече едно - “имаше топки” да бръкне в гроба и да вдигне ЦСКА. Дали го е спасил, още не може да се каже. След случая през 2008-а обаче едва ли врял и кипял в политиката човек ще допусне да се препъне в същия камък.

Да, ЦСКА е на 3-о място и това никога не се харесва на “червения” фен. Но заради всичко случило се в последните 12 месеца това постижение е по-голямо дори от шампионска титла. ЦСКА показа на България едно - че е нещо повече от един футболен клуб.