Към моите бойни другари от 26 200 в Айтос

Всичко, което ще кажа е повече лично и който мисли, че не е място за искрени и лични внушения да не чете нататък.

Моят приятел, вече не само във Фейсбук, Иван Манов ме информира за нещо, което истински ми оправи настроението. Тази информация ме наведе на мисълта, че мога да се обърна към бойните си другари, с които сме служили заедно или в различни периоди под бойното знаме на великата 24-а танкова бригада в Айтос.

Нашата бригада е съединението, подготвило най-много генерали в историята на Българската армия, включително Командващи армии, Началник на Генералния щаб и Министър на отбраната.

Иван ме информира, че уважаемият полковник и огромен човек Димитър Арнаудов в събота ще заведе съпругата си и заедно с отделеното от пенсията ще закупят акции на ЦСКА.

Аз не познавам човек, който да не изпитва непреходно уважение към ерудита, човека и офицера Димитър Арнаудов. Напоследък често гледам мачовете заедно с Бригаден генерал Йорданов и Полковник Маринчев, също огромни червени сърца с инжектирана принадлежност към нашата бригада. Генерал Йорданов бе и инициатор на срещата с 61-ва бригада на специалните сили в Карлово.

Приятели мои и верни другари, много от нас носят и устойчива принадлежност към ЦСКА. Със стотици от вас сме гледали класирането за последния европейски полуфинал на ЦСКА при специални условия, поради специални обстоятелства. Захранвахме с генератори, прикривахме, но не се лишихме от реванша срещу Рода  в Керкраде през март 1989 година.

В момента десетки са в София. Много в пенсия. Но ние сме воини и бойци с история. Нека бъдем част от ЦСКА. Само с по 10 акции. Но нека бъдем. И отново в лакетна връзка.

ЦСКА има нужда от своята армия. ЦСКА е нашата армия.