Между две хаквания на сайта бих искал да изкажа благодарност на всички колеги, които през последните дни разработват с огромна страст темата: "Трансфер на Ивайло Чочев".
Благодаря, защото макар и с огромни фактологически грешки, темата се разработва добронамерено и коректно към момчето и неговите спортно-технически и съвършено безспорни човешки качества.
Както мога да кажа, че е силно преувеличено упоменаването на моя връстник Марк Хюз, така и има напипани дестинации, а някои попадения буквално изненадват. Вчера дори прочетох име, което се очаква да знаем само трима-четирима (б.а. - и то защото съм решил да държа този кръг в течение). Споменаването на Франция и Испания на този етап си е жива екзотика. Ето защо бих призовал информаторите да бъдат по-внимателни, защото не е трудно да се присети човек.
Не заради друго, а защото и трансферите са, като парите в банка. Обичат тишината.
Няма драматизъм, това е един нормален процес за талантливи българи. В този ден и час той се отнася най-малко към още две момчета около тази възраст в България. Или най-малко толкова, свързани с контакт през мен. Другите двама играчи не са от ЦСКА.
Като агент на Чочев, с ексклузивни права, бих искал да благодаря на един по-опитен от мен колега, който работи за електронно издание, което от сърце не понасям. За това, че според него нов ЦСКА е невъзможен без Чочев и Маркович. Става дума за младия сърбин Иван Маркович, а не за бившия секретар на Спортно-техническата комисия на БФС и мой приятел Веселин Маркович.
Изобщо, Агентът на ФИФА Петьо Костадинов благодари на всички за доброто отношение, защото журналистът Петьо Костадинов-Полковника едва ли е първи в листа на долюбваните в тази държава.
И по-добре, защото не знам, колко от обичащите ме, не са жени...


