...и два изстрела на спускане

Имам огромен приятел. Със сигурност един от най-големите дипломати на съвременна България. В момента изпълнява, може би, последната си мисия на друг континент. Той е мой ментор. В известна степен логично, защото началото на 80-те на миналия век имаше такава опция за моето бъдеще. Международните отношения.

Във всичките ни години на познанство и чисто приятелство, той не успя да се пребори с основния условен рефлекс на армейския офицер. А този рефлекс е диаметрално противоположен на изградения в елитните школи на дипломацията.

В армията, в частност аз, се учех, когато засека целта да не губя и част от секундата. Много преди да я търся, вече съм прикладвал, прихванал съм по специфичен начин ложата и полуложата. Остава засичането на целта. И...два в серия при едно натискане.

В дипломацията, включително моят приятел и ментор, обират мекия спусък за всеки случай, но когато усетят, че изстрелът е неизбежен при твърдия, включват всички възможни техники, за да избегнат преките поражения.

На бойното поле няма време за пряка дипломация. Понякога има изключения с бял флаг. На бойното поле, по правило се стреля.

Преди повече от четвърт век правихме мобилизация при тактическа обстановка : "Пряк обстрел на противника". Тогава, макар и само лейтенант, бях с ранг на заместник на полк, поради определени обстоятелства. Един велик по подготовка и човешки качества генерал ни питаше - при тази тактическа обстановка какво трябва да се направи по-напред? Доайенът сред нас и старши офицер реши, че ще свиква партийно събрание да мобилизира комунистите. Друг един пък реши да заложи на младежта и комсомолско събрание. А всъщност, стреляха по нас.

В характерен и до днес стил им се изсмях и отговорих с най-простото: "Веднага да се раздаде оръжие и боеприпаси на хората от резерва и незабавно да отвърнем на огъня в отговарящия на обстановката тактически ред." Защото онези нямаше да изчакат докладите, изказванията и гласуването на събранията. Бях лейтенант.

Разказвам всичко, защото на моето бойно поле на обществената ми кауза основният цвят е червен. Няма бели флагове. А се и стреля. Изобщо не ме интересува кой е легенда, кой генерал. Ако се е превърнал в предател следва много просто действие: лег, опорен разкрач, прикладване, стабилизиране с лява ръка при ложа и полуложа, равнобедрен триъгълник в графиката на опорните точки, засичане на целта и изстрел. По два патрона на спускане. И не ме интересуват никакви обяснения. Защото не може да ми обясните какво правите в отсрещния окоп.

Казах ли, че говоря за ЦСКА?

Забележка: Много по-мили и много по-важни са ми от всеки пелтек и легенда всички онези момчета и момичета, които вадят дребни суми с огромни сърца да помогнат на хлапетата, попаднали в лошия водовъртеж на живота. Правят го вече всяка неделя на "дървеното", на "Армията". Както и онези българи от чужбина, които пратиха на Боян средства за каузата. С различно образование, с различен социален статус, с различна доходност. Но прекрасни и по човешки велики. Всеки друг трябва да се погрижи да му вярвам или да му вярваме. Не ме интересува кой е легенда. Митове и легенди много. Войниците са или с ордени за храброст, или с паметни плочи. Пък били те и на незнайния воин. В повечето случаи. Но само те и единствено те са победителите. Не мисля да простя на никого в отсрещния окоп. Докато не падна и аз.

Препоръка: Не ви препоръчвам да стреляте по ЦСКА! Оръжието е раздадено. Личният състав - подготвен.

Уточнение: И моят ментор, дипломатът, е огромен фен на ЦСКА. Със сигурност - най-известният в Министерството на външните работи.