"Велик е нашият войник" и бойният дух на Червения легион на "Армията"

Гледах подхода на отборите на ЦСКА-Ботев към терена, слушах и си припявах любимия си военен марш "Велик е нашия войник", който вървеше по уредбата. Подхилвах се на ум, защото под "бойната" униформа на армейците имаше нехарактерни за епохата на Ярослав Вешин лица.

И все пак. Времената се менят. Колкото и да се напъваме вече е нелепо да очакваме единен национален образ в клуб от такъв ранг и с такива цели. ЦСКА ми заприлича на Чуждестрания легион.

Чуждестраният легион не приема само свои. Приема смелите и служи винаги на хората, там където е най-горещо. До ден-днешен.

Сигурно това е най-откаченото, върху което съм разсъждавал досега, но пък "Велик е нашият войник" ми застана на мястото. Момчетата играха "На нож" и се биха без отдих в навечерието на отминалата нощ. Защо пък не...

Прекрасният марш си е съвсем на място. И Джаксън Менди, и Стивън Сънди, и Омар Косоко, и Фо-Поаре, и Раис Мболи, и Тони Силва, и Иван Маркович, и Гуидо ди Вани бяха достойни за униформата и духа на армейския клуб.

А автентичният дух е по-важен от всичко. Духът на Червения легион.