Генерала и Полковника разказват за легенди

Публикувано на: 11.04.2014 20:18

Автор: Проспорт.бг

©Проспорт.бг
Глобалната мрежа отново е взривена от коментари, а бурята от възмущение срещу изавите ня наколко ветерани на ЦСКА през днешния ден е със сирата на неудържим ураган. В цялата тази палитра има и любопитни случки.

Предлаагме ви разкаитез на двама приятели - известния производител на спортна екипировка Инко Бургелов-Генерала и на Петьо Костадинов-Полковника.

Инко Бургелов-Генерала:

Всечки емоции и разкази от днес ме подсетиха за малко по-различна но като цяло подобна случка преди 20-тина години... Отивах за първи път на делово посещение при представителите на фирмата ми в Саарбрюкен.

В съботата поисках да отидем на мач..., но първенството бе завършило вече и оставаше последен кръг на женската Бундеслига. Оказа се че отбора на този град е втори и дали ще победи или загуби няма как да бъде изместен. Тръгнах за мача с настройката за нещо средно между селско първенство и мач в малко българско градче...

Какво бе учудването ми когато съседното стадионче на големият в Саарбрюкен...бе препълнено с над 15 000 зрители...и то на мач на женски отбор..., и то без значение. Мача мина както се очакваше но при една контузия се наложи да влезе носилката. Носеха я двама мъже с престилки като нашите с червен кръст отпред и отзад. Изнесоха момичето и помагаха на лекарският екип.

Веднага след края на мача имахме покана за коктейла по случай завършването на първенството. Моите хора бяха уговорили среща с президента на клуба - Директора на Дойче банк за провинция Саарланд и отивайки да ни запознаят с него...ченето ми увисна и не знам как съм гледал, но явно ми е личало колко съм втрещен. Пред мен беше и ми подаваше ръка...СЪЩИЯТ ТОЗИ "САНИТАР", НОСИЛ НОСИЛКАТА ПО ВРЕМЕ НА МАЧА. Директорът на една от най-големите банки, в провинция по голяма от България. Съвсем пък се оцъклих, като познах в другия "санитар" една от легендите на Саарбрюкен, преминал през Бундестима, Шалке, Хамбургер, Борусия, Атлетико Мадрид и Кайзерслаутерн - Волфрам Вутке.
Та....думата ми е за ветераните и "ветераните". Едните и след края на кариерата си станали легенди на клуба, продължават да дават и то безкористно, а другите се сърдят,ЧЕ СА ИМ РАЗВАЛИЛИ РАХАТА ДА СИ ПИЯТ БИРИЧКАТА СЛЕД 18.00.


Петьо Костадинов-Полковника:

Първата ми командировка на Запад от границата на бозата беше в края на лятото на 1993 година. В Лихтенщайн. ЦСКА играеше срещу Балцерс от столицата Вадуц реванш, а първият мач бе завършил 8:0 за червените с 4 гола на Ваньо Шишков, нещо което беше повод дори за очерк в УЕФА.

Та кацнахме със старата 134-ка в Цюрих. Бяхме над 30 журналисти. Аз от "Труд". Тогава точно се отдръпваше завесата и всеки искаше да види Швейцария. В интерес на истината в тоалетната на летището не разбрахме откъде се пуска водата и откъде ни гледат, та като се дръпнем тя тръгва. За всеки случай прослушахме "бойлерите" по няколко пъти. Кой да ти знае за фотоклетки и подобни технологични достижения.

Отборът се качи на автобус, а ние журналистите на друг. Тогава част от групата бяха половината легенди на старата гвардия. Нашият шофьор беше много сговорчив човек. Изпълняваше ни всички прищевки. Тук да спре, там да ни купи вестник и все едни такива.

Най-често с него контактуваше Иван Тенев. Агента говори много добър немски и ние на практика заръчвахме на него желанията си. И така едни два дни напред-назад в малкото княжество, а шофьорът винаги около нас.

И в деня на мача се случи това, което ни кънтя дълго в ушите, докато забравим. В един момент, на път към нещо като стадион, където сега си има много хубаво съоръжение Иван Тенев зададе на шофьора сакралния въпрос за размера на неговата заплата, като шофьор на автобус в Лихтенщайн.

"Аз, господа не съм шофьор", отвърна шофьорът. "Аз съм заместник директор на Националната банка на Лихтенщайн. "Чакай, човече", реагира Иван. "Защо не наехте автобус с шофьор?". "Нашата банка е спонсор на отбора на Балцерс и финансовият размер е фиксиран. Всеки друг допълнителен разход ще ощети нашите акционери", отвърна "шофьорът". "Ето защо сега много от нас са доброволци."

За информация на по-малко информираните Националната банка на Лихтенщайн е единствената в света, която все още запазва правото си на пълна секретност за имената на вложителите. И със сигурност е една от "най-натъпканите" с финансови и други капитали банкови институции на планетата.

Но в някои географски ширини внимават, когато си титуловат легендите.