Благодаря ти за урока, Любо!

Когато преди около 30 години се появи легендарното трио Костадинов, Пенев, Стоичков, Любо беше моят човек. Изумително фин техник, изключително силен спортен характер, реакции на надарен от Бога с ум млад човек. Та ние сме почти връстници. Някакви си 3 години само е по-млад.

В интерес на истината съм печелил и от тримата. В Банког таксиметров шофьор не ми взе пари, защото съм сънародник на Стоичков. В Германия дори не мога да изброя колко бира съм изпил, защото имам същата фамилия, като Костадинов от Байерн. Недалеко от стадион "Висенте Калдерон" в Мадрид, фенове на Атлетико бяха непреодолимо настоятелни да се снимаме, защото съм сънародник на техния централен нападател Любо.

За Любо не знам, но аз винаги съм го уважавал. И съм вярвал в неговия талант. Никога не сме били близки, но достатъчно добри познати. Последно се видяхме само преди три-четири дни. Случайна среща.

В годините преживях много болка покрай него. По-напред, преди около 20 години, стана един скандал с много силната гилдия тогава на спортните журналисти. Преди мач с Финландия. Предния ден бях направил много голямо интервю с него и всичките болни въпроси ги пуснахме в "Труд". На цяла страница. А тогава вестникът не бе в таблоиден формат. Двойно по-голям. В деня, в който публикувахме интервюто, на пресконференция, той се изпокара със старата гвардия. Някой го беше подкокоросал, защото той говореше най-добре.

Страдах, когато тежка болест се опита да прекъсне собствения му живот. Видяхме се в снежна София само часове преди лекарите в Испания да кажат тежката вест. Той се пребори. Излезе шампион в тази битка, докато колегите му 4-ти в света.

Още повече страдах, когато го въвлекоха в една мръсна комбинация през юли 1999 година и той бе избран за Президент на ЦСКА.

Но вярвах в таланта на Любо. И когато застана на кормилото на ЦСКА бях спокоен за него. Може и той да се е учил, но тази професия му е ясна далеч над нивата на родната действителност. И продължавам да вярвам в това.

Но тази сутрин окончателно разбрах, че той е голям воин с различен дух и дълбок морал. Изказването му пред "Труд" е един прекрасен подарък за 51-ия ми рожден ден.

Защото се почувствах на 15. Отново мога да погледна надалеко, а не в схлупен хоризонт. Защото червената общност има с кого да бъде в лакетна връзка. Защото червената общност не е адрес за мимолетен медиен проблясък. Тя, червената общност, тепърва има бъдеще.

Благодаря ти, Любо!