Приятели,
Днес прочетох поредната порция изказвания от червената (за мен бивша), легенда на ЦСКА, Аспарух Никодимов.
Никога не съм вярвал, че човек, който е бил участник в едни от най-славните периоди на нашата червена история и е имал значителен принос за нея, може да се обърне срещу всички, които в този тежък за клуба ни момент, се стремим с каквото можем да помогнем.
Всеки сам избира своето място в историята - да бъде светиня и пример за по-младите или сам да застане на стълба на позора, редом с онези, които ненавиждат червената идея и се стремят да заличат клуба ни.
Няма да преразказвам всичко, което този човек изговори и направи, защото всички сме чели и знаем.
Апелът ми е да не се говори и пише за този човек, да не му се дава трибуна и да го потопим в забвение, защото това е единственият начин да му покажем мнението си.
В древността, най-голямото унижение е било да се заличи името на мъртвия от надгробната му плоча и никой да не си спомня и знае за него. Предците ни са били достатъчно мъдри - нека просто и ние постъпим по същия начин!
Няма по-тежка обида и болка от предателството на съмишленик!
Нека просто спрем да говорим за него!
