Продължава Международният детски турнир в чест на 90-годишнината на Етър, на който сме организатори и не ми остава никакво време да гледам телевизия или каквото и да било.
Вчера се почувствах неориентиран, когато моите приятели от Украйна ме питаха загрижено какво се е случило с Левски. Да не би да е имало трагедия, защото гледали по телевизията някакъв ръководител да плаче и е бил много растроен. "Уверявам те, той плачеше истински. Не разбирам добре български, но говореше със сигурност несвързано и нервно", включи се загрижена към въпроса на Саша Улченко, доктор Таня Викторовна.
Казах, че не знам защо са тези сълзи. Вероятно от вълнение. Имат хората юбилей. 100 години. През май.
Допускам, че сълзите не са били, заради финансови загуби, поради ниската цена на билетите от 7 и 20 за Сектор Г.
