ЦСКА не само оцеля през фаталната 66- та, но и тържествува! И то не къде да е! “Червените” пак ще играят в Европа! Там където добре ги познават и е на тяхното място. Този път няма да има позорно отказване от страна на управленските фактори в Борисовата градина от участие в една от надпреварите на Стария континет, а ще се преследват цели. Те са ясни - “армейците” да влязат в групите на Лига Европа. Да, ЦСКА не стана шампион, но преди началото на сезона никой не слагаше отбора дори сред първите седем в класирането. и постижението на войниците на Стойчо заслужава единствено адмирации.
Годината наистина можеше да бъде фатална за ЦСКА. “Титаните” положиха клуба в гроба, а останалите “доброжелатели”, начело с някои легенди, бяха започнали да зариват ковчега. Пернишките олигарси се изгавриха с куп знакови фигури в “червената” история, продадоха титла, като за капак трупаха дълг след дълг. Завършекът на боклуджийското господство бе подмятането на папка с акции в ръцете на най-добрия български футболист за всички времена Христо Стоичков. Междувременно Гърненцата бяха разпродали всички футболисти имащи някакъв потенциал и стойност, и то на преки конкуренти от родната “А” група, но приятели на Борисов и Иванов какъвто е Кирил Домусчиев - разградският бос прибра тихомълком Мишел Платини чрез сделка под масата за жълти стотинки. И когато всички пращаха ЦСКА в окръжните групи се появи кошмариният 16- точков тандем Томов - Младенов.
За да дойде моментът в който се роди и рефренът на сектор “Г”: “ОТ ОГЪНЯ НА ЧУЖДАТА ОМРАЗА ОСТАНА САМО ПЕПЕЛТА! НАШАТА ЛЮБОВ Е ВЕЧНА, ВИНАГИ ЩЕ ИМА ЦСКА!"
ЦСКА стартира сезона с набързо събран без подготовка отбор от свободни агенти. Стойчо Младенов се чудеше на кой футболист да звънне, тъй като първият мач бе след броени часове, а бъдещите играчи на “червените” не трябваше да струват нищо и почти да получават същото като заплати. Е, Екзекутора го направи и върна големите “армейски” сърца за които пълните джобове не са важни. Те носят фланелката с три звезди от любов, а не за пари.
Бадема и Вальо, подпомагани от някои чуждестранни находки, изкачиха ЦСКА до второто място, което е приоритет за съперника от Подуяне. Но същите тези момчета отново записаха рекорди и унизиха вековния си опонент навръх юбилея му. Да, Левски не е мерило за ЦСКА и никога няма да бъде, но успехите са стойностни и сладки, четирите победи на 100- йчовия тим ще държат влага на отбора на всички власти, който остана и без секторче след оттеглянето на Б. Б. от власт, още 100 години. Критерият за ЦСКА е един единствен - Европа.
След преодоляването на повечето трудности и угрозата клубът да е пратен при аматьорите сега е ред за празненства и запомнете: ВИНАГИ ЩЕ ИМА ЦСКА!
