Честит празник с боб чорба!

Публикувано на: 08.05.2014 21:51

Автор: Петьо Костадинов - Полковника

©Проспорт.бг
Петьо Костадинов- Полковника
Имаше моменти, в които ми се искаше да изкажа гражданска позиция, но се въздържах, доколкото се отказахме в този сайт да излизат информации с политически привкус. Но 9 май е ден на Европа, ние сме праисторически европейци, противоречие няма.
 
Прииска ми се да кажа "СТОП!" на писъците и телевизонната драма от Розово в Долината на розите. Искаше ми се, защото загладени и сити съдеха едни хора за техния страх, за техния манталитет, за това, че изгониха едни сирийски семейства от селото си. Осъди ги дори техният съселянин, мой бивш колега, достоен офицер и творец, полковник Ганчо Каменарски. Някак му беше неудобно. Той си знае защо.

Националният омбудсман дори обяви отношението на жителите за типична проява на нетолерантност и дискриминация. Уважаемият Константин Пенчев.
 
Денят на Европа би трябвало да предполага единство и празник. По-силен обаче сякаш е споменът за края на Втората световна война, за Победата. 
 
Европа е тревожна, Европа е кървава, но и Европа е високомерна. Европа е в пламъци. Днес в Украйна.
 
България не е в непознато състояние. След десетилетия на величие и имперско самочувствие нашите земи стигат до естествен феодален упадък и тотално разделение, заради сгромолясването. XIV век е края на величието. Три царства в царството и... бедност. Нищо по-лесно за прииждащата турска вълна. В разцвета на феодализма. И най-малко 200 години връщане назад. За България. 
 
Същата Европа тогава просто гледа. И когато става опасно, спира турците при Велс, в западния край на Австрия току до Германия. Прави го с решителни действия полският крал Ян III Собиески, освободителят на Виена. Повтарям - на Виена. Едва тогава онази част на Европа се намесва.
 
Днес е не е по-различно. Австрия има 800 бежанци от Сирия, България 8 000, доколкото успявам да разбера. Не разполагам с никаква разузнавателна информация, за да мога да анализирам, но се опасявам, че тенденцията не работи за обеднялата и оскотела държавица, нашата родина. Не работи за онези осиромашели и отчаяни хора по селата. 
 
Високомерното гражданство си произвежда зрелище с тези хора. Същото, което не обръща внимание, че същата част на Европа ни изпива кръвчицата чрез всички възможни икономически хватки. 
 
Европа съвсем не е по-различна от тази през XIV век. България съвсем. Едните надменни по традиция, другите бедни и разбити до глупост. По традиция. Само дето "болярите" днес са приели доброволно васалната поза наведен, а не затворени в черупката на крепостните стени и няма как да видят, че възелинът е на свършване.
 
Не съм расист. Живея на 500 метра по права линия от най-големия бежански център у нас. Срещам тези хора всеки ден. Дожалявало ми е за децата и съм помагал, макар и спорадично. Но на мен ми е странно неясно отсъствието на системност в работата с бежанците. При цялата стриктност на нашите европейски съграждани от съюзните държави там, където имат непреходни интереси. Търговия, енергетика, комуникации...Сякаш така им е удобно. А и на нашите. 
 
И за да е по-сигурно, някакви телевизионери от Channel 4 на Нейно Величество излъчват за затвърждаване на отношението подбрани кадри от квартал Факултета в София. Що бе? Нещо не ни е добро европейското възпитание ли? Нямаше ли кой да им подскаже на тези хубавци, че от Факултета до бежанския център са 15-20 минути пеша с отбиване за кафе при Васко Гърчето на "Монтевидео".  За един паунд на целия екип. Да покажат и там. А и да кажат. Колко струва един от тези хора на огруханата ни икономика всеки месец? Не говоря за техните 60 и няколко лева джобни. Няма страшно. София няма да ги изгони. Няма причина. Но поне да покажат. Или този картоф си е наш!?
 
От друга страна британците не могат да носят отговорност за собствената ни истерия. Защото кой дава право на София да съди другите в рамките на тази територия, която някои наричат държава? Да съди страховете им, манталитета им, беднотията и отчаянието им...Крадените, бити, насилвани и забравени сиромаси...На които няма кой да подари вече дори надежда. Нашите майки, бащи, дядовци, баби, родственици. Народът. Без работа. Без театър. И молитва за дълголетие на пенсионерите. Заради пенсиите. С тях всички си купуват хляба, дървата за огрев и готвене. Готвене на боба. На чорба, яхния, варен с лук на салата. По правило постен. И не защото така е по-полезно...А защото жертвеното прасе пада в края на декември. Все пак пържолите не растат в западните търговски вериги. Онези в големите градове. Кой всъщност ще защити тези хора от нетолератност и дискриминация?
 
Честит Ден на Европа! Аз лично ще обърна внимание повече на Победата и ще се поклоня на героите...Ще се срещна с приятел.  Преди няколко дни той каза, че не понася насилието във всичките му форми. И аз така. Слава Богу! Че все още има приятели...