Фо-Поре: Всеки иска да играе срещу ЦСКА (II)

Публикувано на: 13.05.2014 13:31

Автор: Проспорт.бг

©Проспорт.бг
Представяме ви втората част на интервюто на Ивка Димитрова от Канал 3 със защитника на ЦСКА Жереми Фо-Поре.

- Жереми, нека поговорим за кариерата ти? Как започна първите си стъпки във футбола, кой е отговорен за всичко?
- Започнах в училище. Kато всяко дете ми харесваше да играя футбол. Баща ми беше човекът, който ме записа в отбора от моето градче. Тогава започнах. След  това достигнах добро ниво и отидох в по-добър тим. От 11 до 17 годишна възраст бях в школата на Олимпик Лион. Една наистна много добра академия, с отлична репутация. Там отидох във Валенс, още един добър тим, в който градих кариерата си. Играх и на национално ниво до 17 и 19 г. С Валенс трябваше да подпиша професионален договор, но не успях, защото фалира.  Бях много разстроен, отидох да играя в четвърта дивизия и тогава започнах да уча за кондиционен треньор и да се занимавам със спортна наука. След това се преместих в Страсбург, трябваше да запиша магистратура на моя лиценз. Започнах да играя в друг отбор, не в клуба на Емил Гъргоров, става въпрос за по-ниско ниво. След два сезона премиха в първия състав на Страсбург. . Но отново икономическата ситуация беше в критично ниво, предложиха ми договор. Аз бях футболист, а освен това кондиционен треньор на отбора и на детско-юношеската школа.

- Бил си кондиционен треньор на първия отбор и на школата?
- На втория тим и на юношите.

- Как успя съчетаеш всички длъжности?
- Беше ми много трудно. Трябваше да взема и изпита за магистратурата ми през септември. От юли до септември правех подготовката, а това е най-голямата отговорност в тази професия. Изгаждането на предсезонната подговотка включваше по 2-3 тренировки на ден за два отбора. Спомням си, беше тежко. Освен това имахме и мачове през уикенда. Аз прекарах един невероятен сезон с много добър треньор и съотборници като в края на първенството отново нямах успех. Пак фалит на клуба – Страсбург. Въпреки това ми предложиха договор. Беше след банкрута и не останах.  Моят мениджър, който тогава беше футболист, ми уреди проби в Черноморец. Играх в контрола, но не си спомням името на съперника. Беше през юли. След това подписах.

- А след това дойде в ЦСКА?
- Преди ЦСКА прекарах два сезона в Черноморец. Когато дойдох в тима, стартирахме силно, въпреки че никой не очакваше. Всички говореха за Черноморец. Имахме много добри футболисти – Асис, Жужу. След това дойдоха Шаешу и Яник Боли. Много добри играчи, направихме силен сезон. Липсваше ни Анисе, а пропуснахме и да се класираме за евротурнирите. Ако отборът се бе запазил, можехме да се преборим за нещо повече.

- Какво точно се случи през зимата, Шаешу напусна..
-  През зимата Жужу бе трансфериран в Турция, дойдоха нови играчи, Анисе отиде в ЦСКА, но не игра. След това дойдоха Боли и Шаешу. Завършихме сезона, започна вторият, но бе напълно различно. Качеството на отбора не бе същото. Аз имах контузия и бях опериран от херния. Договорът ми изтичаше, а да си в края на контракта си и след операция е много, много трудно да си намериш отбор. Знаех, че ЦСКА има интерес към мен, но нямах представа за финансовата ситуация на клуба. Беше нормално, че се борят за бъдещето си. Прибрах се във Франция, използвах образованието си за кондиционен треньор и се готвех сам. Беше ми трудно психологически, но не се отказах. Тренирах по два пъти на ден. Но това ми се отплати, подписах с ЦСКА. Две седмици след това играхме срещу Литекс и победихме с 1:0.

- Да го обобщя, икономическата ситуация решава кариерата ти?

- Към момента е така. Във футбола е така, ние виждаме само големите клубове, звездите, всеки говори за големите парични суми, но в реалността 90 процента са като мен. Клубовете се борят за бюджета си, трудно е да се изплащат заплатите, в договорите и така. Трябва да си го признаем.

- Винаги ли си играл като защитник или имаш опит и на друг пост?
- Играл съм ляв халф в Олимпик Лион, след това на 18-19 бях преквалифициран на ляв бек. Когато не бележиш, се връщаш назад. Затова най-добрата позиция за мен е на левия бек.

- Отбеляза един гол с Черноморец, но нямаш такъв в екипа на ЦСКА. Чувстваш ли, че нещо ти липсва?
- Може би да. Този сезон играх без да отбележа. Знам, че в нашия отбор имаме качествени изпълнители в предни позиции. Затова съм наясно, че ние в защита трябва да не допускаме голове. За мен най-важното е да си свърша работата в в моята зона, след това, ако се отдаде възможност, да мина по-напред.

- Броил ли си колко попадения имаш като цяло?
- Не, имам някои, но те не са на професионално ниво.

- Значи първият ти гол сред професионалистите е с Черноморец?
- Да, точно така.

- Да те върна назад към Пламнен Крачунов. Той се завърна от контузия и вкара победния гол във вратата на Левски. Как изживяхте този момент на терена и в съблекалнята след това? Играл си срещу ЦСКА и Левски, но когато играеш за "червените" срещу "сините"?
- Не вярвах, че това дерби е толкова значимо и голямо. Феновете започват да говорят за мача в профила ми във "Фейсбук" или по улиците месец по-рано от официалната дата. Във Франция например ПСЖ и Марсилия е много голямо дерби. Ако играех там може би щях да го усетя, но отвън не изглежда толкова значимо като тук. В България Левски – ЦСКА е лудост. Ако направим същия сезон, но загубим от Левски, за никого няма да е същото.

- Кое дерби се отличава за теб най-ярко от всички, които се изиграха през сезона?
- Първото - победата с 3:0. След това първият мач за Купата - 0:0. На реванша, когато отпаднахме с дузпи, не играх. След началото на втория полусезон победихме два пъти за една седмица. Спечелихме с 1:0 след гол на Емил Гъргоров, след това с попадение на Пламен Крачунов. Това дерби беше с уникална емоция. Гол в последната минута.

- Сега ще пропуснеш малките дербита с пловдивските отбори. Те винаги имат голям заряд. Какво впечатление имаш от тях? В последния ви мач феновете на Локомотив не бяха там.
- Спомням си първия ни мач в Пловдив. Това е магията на ЦСКА - всеки мач, в който играеш, е голямо дерби. Спомням си първата ми победа срещу ЦСКА с 2:0, беше преди два сезона. Чакахме този мач с тях още от началото на предсезонната подготовка. Искахме да се борим, знаехме, че ще дойдат 15 000 на стадиона в Бургас. Никой не очакваше това. Най-важният ти мач през сезона е срещу ЦСКА. Поставям се на мястото на съперниците ни, когато играят срещу нас. Те знаят, че стадионът ще бъде пълен. Това е ЦСКА.

- Имаш ли братя или сестри в спорта?

- Брат ми е футболист, но на аматьорско ниво.

- На какъв пост играе?
- Основно играе като полузащитник. Но се случва да покрива съотборници на други позиции, когато това се налага. Той е с 3 години по-млад от мен.

- Подготвяш ли го физически?
- Да, малко. Когато се върна у дома, ще тренира с мен. По време на почивката обичам да поддържам форма.

- Когато беше по-малък, кой беше идолът ти?

- Зинедин Зидан.

- На кой отбор симпатизираш като игра в световен мащаб?
- Реал Мадрид. Модерен футбол, на всяка позиция имат добри изпълнители, отлична техника и тактика, физически са просто отличници.

- Как мислиш, ще успеят ли спечелят дълго чаканата десета купа от Шампионската лига? Предстои истинско дерби на финала - срещу градския съперник Атлетико (Мадрид).

- Мисля, че Реал (Мадрид) ще спечели.

- Кого можеш да определиш за най-добър футболист в България? Играл си срещу всички.

-  Изненадвате ме с този въпрос. В това първенство има много добри футболисти, не знам . Ще кажа някой от отбора - моят приятел Косоко. Това момче има голям потенциал.

- В края на нашето интервю можеш да отправиш послание към феновете. Какво искаш да им пожелаеш?
- Да продължават в същия дух, както бяха до нас през този сезон. За първи път в кариерата си играя пред такава публика и в толкова голям отбор. В началото бях малко изненадан, но след това обикнах много феновете, особено в дербитата с Левски.

- Кой е най-емоционалният ти момент с тях?
- В съзнанието ми остава победата в Ловеч с 1:0. Трибуната беше пълна, феновете ни помогнаха много да победим, дадоха ни тласък. Все едно бяхме у дома. Незабравими са и радостните моменти с феновете след победите над Левски.

ОЩЕ:
* Жереми говори за сезона на ЦСКА, за Стойчо, обещанията на Томов (Част I)