Може да съм простак, но хората не са балъци

Имам своето почетно място в Златийската зала на славата, допускаща там видни представители на изкусната просташка школа от Северозапад.

Малцина обаче си дават сметка, че простакът, дали е от Северозапад или от центъра на Париж, не е прост човек. Той има по-скоро културни противоречия с деликатните правила на околните и никакви ментални. Защото простакът не е само роги в стената. Той е по своему жив ум.

Далеч по-голямо бедствие е  да си прост. Не в смисъл на достигнато ниво на образование. А да си тъп.

Днес прочетох в кетерингов таблоид, че 5731 привърженици на ЦСКА са били балъци да си закупят акции на ЦСКА. Няма да коментирам лъжите и манипулациите на същото място. Достатъчна е квалификацията.

Познаването на азбуката не е път към творчеството. Защото, когато си тъп и ползваш словото съзнателно активно, че дори  и публично, значи си много тъп.

И трябва да си платиш. И ще си платиш!

При това не с неграмотни измишльотини за терористична атака, а съвсем реално, на живо и в съда.

Един доста добър приятелски кръг от онези "балъци" го обещава.

Времето на приказките и деликатното премълчаване свърши!