Започна поклонението пред Ботев

Публикувано на: 27.05.2014 08:58

Автор: Проспорт.бг

©Георги Врабчев
Днес стартира 68-я Национален туристически поход по пътя на Ботевата чета. Няколко стотин поклонници и техните ръководители от страната и чужбина потеглят от козлодуйския бряг и на 1 юни ще достигнат мястото на ботевата гибел и вечност в долината между върховете Вола, Купена и Околчица.
 
На 1 юни вечерта е митинга-заря във Враца, а сутринта на 2 юни е поклонението на връх Околчица.
 
Досега абсолютния рекорд по брой на участници се държи от поклонниците през юбилейната 1976 година, когато взеха участие над 16 000 поклонници.
 
През тази година Министерството на финансите предоставя средства в размер на 135 000 лева. Парите ще бъдат изразходени за осигуряването на участниците, транспортните разходи, зарята, концертите и атракционите по време на 7-дневния поход.

Днешният първи преход е до Софрониево, където поклонниците ще нощуват. Съвсем наблизо се намира местността "Рашково бърдо", където четата отбелязва един от малкото случаи, когато е получила помощ. Именно там сутринта на 28 май ще бъде и първата за деня историческа беседа.
 
Препоръка на Проспорт.бг: Препоръчваме да се избягват вече клиширани текстове, като " всенародни тържества във връзка с гибелта на Ботев и неговата чета". Налице е всенарoдно поклонение и преклонение. Никой не празнува смъртта на великия българин. Или поне нито един истински българин. 

 
Кажи ми, кажи, бедний народе,
кой те в таз рабска люлка люлее?
Тоз ли, що спасителят прободе
на кръстът нявга зверски в ребрата,
или тоз, що толкоз годин ти пее:
"Търпи, и ще си спасиш душата?!"


Той ли, ил някой негов наместник,
син на Лойола и брат на Юда,
предател верен и жив предвестник
на нови тегла за сиромаси,
нов кърджалия в нова полуда,
кой продал брата, убил баща си?!

Той ли? - кажи ми. Мълчи народа!
Глухо и страшно гърмят окови,
не чуй се от тях глас за свобода:
намръщен само с глава той сочи
на сган избрана - рояк скотове,
в сюртуци, в реси и слепци с очи.

Сочи народът, и пот от чело
кървав се лее над камък гробен;
кръстът е забит във живо тело,
ръжда разяда глозгани кости,
смок е засмукал живот народен,
смучат го наши и чужди гости!

А бедният роб търпи и ние
без срам, без укор, броиме време,
откак е в хомот нашата шия,
откак окови влачи народа,
броим и с вяра в туй скотско племе
чакаме и ний ред за свобода!