Това не е четиво просто за футбол, просто за ЦСКА. Има философски характер с фобски привкус. Предупреждавам, за да не остане неприятен дъх у тези, които ще го дочетат до края.
Сряда беше един хем красив, хем странен, хем неприятен до пошлост ден.
От зори се срещнах с умни и силни духом млади хора, катеричка взе кашу от ръката ми в Борисовата градина.
По към обяд Стивън Ло бе на "Армията", но не влезнах вътре, макар да бях паркирал пред стадиона. Много народ се направи на разсеян, сякаш нищо не се случва. А се случва.
Денят обаче ми предложи две непредизвикани срещи, които ме накараха да вляза в отшелнически размисъл за живота. Срещнах един човек преди и друг след обяд съвършено случайно. Срещнах ги, както се казва в ъгъла и нямаше излизане от клинч. Търсех този клинч.
Двама души, които като паднат завесите лично ще държат ръката на този, който би приел да стреля в мен. От упор. При това биха ме разстреляли, не защото съм им пожелал жената, богатството, осела или роба. А защото съм ги отписал сред живите в ЦСКА. И двамата обаче не бяха нищо пове от меки китки лице в лице. Лигаво и хлъзгаво ухилени от фалшив възторг от нашата среща под слънцето на прекрасната ни столица.
Но едва вчера, след толкова време, си дадох сметка защо след XIV век повече никога не сме били, а и май нямаме перспективи да бъдем империя. Под някаква форма. Отговорът ми дадоха точно тези двамата. И излиза дори, че трябва да им бъда благодарен.
В края на XIX век, в Русе, учителят Стоян Михайловски кръстосва дух и огнен меч в стиховете от великия всеучилищен химн "Върви, народе възродени!".
Учителят пише с плам десет и половина века след кончината на свещения цар Симеон Велики. Без никакво съмнение най-образованият държавник в 13-вековна България и воинът на воините на една тотална и велика България. Най-кръстосаният дух и огнен меч.
Учителят Михайловски обаче не е могъл да знае, че неговите правнуци сто и малко години по-късно ще се борят за правата не на духа, а на педерастията. Този светъл човек не е могъл да предвиди, че сто и няколко години по-късно неговите правнуци държат в ръцете си пластмасови гениталии, защото ако пипнат меч или ще го изтърват върху главите си, или естествен порив ще ги накара да се боцнат тук-там.
Учителят не е могъл да знае, че генът ще мутира и вместо мъже, между нас ще щъкат перхидролни, гелосани проскубани лигльовци, чиято единствена война е педерастията. Защото там където не могат с мека китка, реагират с анално завъртане.
Не знам за вас, но на мен ми липсват мъжките времена. Не онези за бабаитите на душеведа Хайтов, дето крали моми. А онези, когато мъжете са се гледали в очите и са държали здраво меча и са носили в гърдите чист до смразяване дух. В битката не винаги хората загиват. Но в битката винаги се пуска кръв.
За съжаление днес кръв си пускат май само при някоя хюмнетна дефлорация.
И се чудя дали да бъда толкова краен, когато тези от вчера отново се изявят някъде, където им пуснат трасе, или да ги оставя да се задавят сами. ЦСКА е мъжка работа.
Защото мен по ме интересува да преброим мъжете за мъжки дела, отколкото перхидролните и гелосани педалчета, заради които индустрията с лубриканти и разни синтетични гениталии цъфти, като педал на гей парад.
