Още някога не харесвах "Витошка". Сигурно защото съм селянче, забелязвах, че почти всичките ми провинциални събратя от гарата качваха гордо трамвая и по правило слизаха на халите. Оттам в ЦУМ и... естествено на "Витошка". За авторитет някои, като мен, бодваха по една наденица с боб с две филийки хляб в "Странджата" за 20 стотинки и хоп в суматохата.
Харесвах много повече "Раковска". Селянче, селянче, но ми допадаше някак най-знаменитото място на планетата - сцена на Военен клуб, Военен театър, Славянска беседа, Сълза и смях, 199, Народен, сцена на Театралната академия, Кукленият, Сатирата...Някакви 200-300 метра.
Преди около месец моят приятел и голям майстор на късия разказ Траян Антов сглоби само в няколко изречения извънредно мила картинка за "Витошка". Хубави момичета, евтини парцалки, бистра, бира, калпав фонтан, шарен свят. След това отиде до Лондон. Снима се с кралското семейство, докато Гришо носеше слава на България и усмивки на Маша. Отидох и аз на "Витошка" в негово отсъствие. Дали защото бях повлиян от творчеството на Таци, но харесах. И момичетата харесах. Сигурно заради очилата виждах дори най-прекрасните дадености на женската анатомия. Едва ли беше само от облеклото. Радост някаква. До вчера.
Вчера имах една среща. Реших да я направя в "Щастливеца". Може и да не знаете за този ресторант. Откриха го преди дни. На "Витошка". Търновци. Майстори в този бизнес. Неповторима обстановка. Приятелят, с когото трябваше да се срещна, също не знаеше къде се намира прекрасното заведение. Някакви 50-60 метра от "Солунска" в дясно по посока Съдебната палата. Току до Ловно-рибарския съюз. Има ретро часовник на входа, боядисан в зелено.
Реших да изляза навън и да посрещна. Щеше да бъде по-лесно. Съвсем наблизо се намира едно бистро, в което обичам да си правя срещите на "Витошка", да пия кафе и да изключа от злия свят.
Застанах прав до входа и зачаках. Но и загледах. Изтръпнах. "Витошка" бе залята от педали. Някакъв с червен панталон и червени обувки, с голо кръстче и бяла блузка, въртеше задник между неизвадените релси, демонстративно говореше по скъп телефон с камъни и въртеше плешивата си глава декорирана с очила в бели рамки. Пиргиш на моя възраст. Сепнах се и настръхнах. На два метра от мен някакъв се обясняваше на една кака, а китките се мятаха като на моето канарче крилцата, когато ми подсказва да го пусна от клетката. Боже! Или - Джизъс, както казват в моето северозападно село.
Хоп следващият. Млад някакъв. Барнат по последна мода. Гелосан, Рей бан, фина риза във вталено и закопчано лятно сако. Леко подкъсени дънки "Армани" и обувки на бос крак. Мята задница на моя собствен бряг на "Витошка" и ми трови въздуха с отвратително наситена смесица от помади. Аха да го шибна. Та мина на една ръка разстояние. Моят човек се появява. Бивш командос. Минаха ми много тъндър и много страйк мисли за това колко много работа можем да свършим за около минута с него по "Витошка", но той ме приближи ухилен и не знам точно защо реших да влезем и да изключа. От "Витошка". И миналата нощ не спах добре. Дали това не беше предателство. Към мен самия.
От известно време се оглеждам за офис по този булевард. Имам дори някое и друго предложение. Но се отказвам. Ако се преместя, то много бързо ще стигна до присъда за хулиганство, а и в затвора може да попадна. Много педали, много нещо. А помощ не виждам. Непоносимо много омазнени, напудрени и отвратителни педали. Виждал съм го къде ли не в столиците на Континента, на Острова да не говорим. Прибирал съм се омерзен. Но и тук ли бе!? Добре, че са търновци да ме скрият от тази отврат.
Съжалявам, Таци. Спечели ме, някак, преди месец. Дори костюмарски каиш си купих от "Витошка". Но аз се връщам на "Раковска". При моите любими сцени на Военния клуб, Военния театър, Славянска беседа, Сълза и смях, 199, Народния, Театралната академия, Кукления, Сатиричния и тамошните улични артисти. Бистрата са по-малко, ресторантите почти кът, но ми е по-кристално на душата в градинката пред "Кристал". Особено, когато не се замислям върху разреза на стамболовата глава... Онази от паметника. А и като погледнеш, колкото и да е брутално, клането също е мъжка работа. Не разпран задник...
Казват, че и пиперливият език е елемент на националната култура. Дори и неразбираемо неделикатният на селянчетата, като мен.
