Много бих искал да се успокоим. Във футбола много рядко се правят паметници. Аз лично съм се снимал пред такива на Сър Стенли Матюс в Стоук и на Брайън Клъф в Нотингам. Пред други легенди на Селтик и Рейнджърс. Но България не е място, където паметниците са вечни. Ние сриваме всичко, просто защото е било наше минало. Крепост, мавзолей, все едно.
Старши треньорът има вероятно своите основания да се мръщи на транспаранта на Сектор Г. Има заслуги. Но старши треньорът знае, че мога да направя голям купон, ако си отворя устата. Светците са в друго измерение. Имам все пак известна култура и няма да го направя. Мисля, че е добре да приеме аплодисментите, които получи, след като му извадиха червен картон, а не да вадим рогата. Вярно - зодия Овен.
Много по-зряло би било да се срещне с хората очи в очи. Знам, че има силата за това. Щом мога да зъмълча по нещо, което той знае какво може да предизвика, значи и той може да си подаде ръка с хората. Кой съм аз ли!? Един който, както преди години намираше начин да влязат едни пари в ЦСКА и просто ръкопляскаше в името на каузата. Намира и сега такъв. Без корист, заплата, хонорар.
А сега това, което най-искам да кажа.
Бях на мача. Това със Сектор А, при драстичния спад на посещаемост на тези мачове, граничи с гениалност. Идеята е родена, като протест, но всъщност се получи уникален ефект за стадиона и играчите. Просто защото Сектор А е много по-близо до терена и активно поведение в него, просто елиминира всичко останало. Все си мисля, че в останалите домакински мачове на националния стадион това е верен ход. Всички бяха заедно. Радваха се, пяха, скандираха, бяха на един дъх разстояние от футболистите. Преди да се съдим поради емоция, е добре да се огледаме за доброто.
Бях на мача. Това със Сектор А, при драстичния спад на посещаемост на тези мачове, граничи с гениалност. Идеята е родена, като протест, но всъщност се получи уникален ефект за стадиона и играчите. Просто защото Сектор А е много по-близо до терена и активно поведение в него, просто елиминира всичко останало. Все си мисля, че в останалите домакински мачове на националния стадион това е верен ход. Всички бяха заедно. Радваха се, пяха, скандираха, бяха на един дъх разстояние от футболистите. Преди да се съдим поради емоция, е добре да се огледаме за доброто.
Защото, повярвайте на "старото куче", чакат ни трудни времена. Целят ни от заслужили по-заслужили. Никой няма интерес от конфронтация. Всеки може да се направи на голямата работа. Но преди това нека се сетим, че над нас е ЦСКА. И Томов, И Стойчо и фен клубовете.
Почти, като при колегата под командването на генерал Панфилов - комисарят Василий Григоревич Клочков: "Товарищи, наверное, помирать нам здесь придётся во славу родины. Пусть родина узнает, как мы дерёмся, как мы защищаем Москву. Москва — сзади, отступать нам некуда." (Другари, вероятно ще ни се наложи да умрем тук за славата на родината. Но нека родината знае ка се бием, как защитаваме Москва. Москва - тя е зад нас, няма накъде да отстъпваме.)
Може да ви се стори сладникаво, но това е изключителна мъжка история. И ако сме мъже, то е добре да не отстъпваме. Зад нас е ЦСКА!!!
