През отиващия си ден ми препоръчаха най-малко трима познати, но с крехки интелектуални възможности автори и техните творения. Убеждаваха ме в някакви "Анти Лудогорец" кампании. Не се убедих, вероятно защото не успях да прочета нито един материал до края, а и личната ми хигиена е на значително по-претенциозно равнище. Не, не съм сноб. Селянче съм.
Но с оглед орално настроените творци се присетих за един мръсен, но пък поучителен виц. Та:
Освободило се място в затворническата килия. Чуло се, че идва нов затворник. Тарторът бил категоричен, че ще направи новия своя съпруга. Вторият по ранг се изпъчил, че новият ще бъде негова любовница. Третият пък от немай къде го обявил за своя бъдеща камериерка.
На другия ден надзирателят отворил и пред килията застанал здравеняк с габарити, които били далеч над стандартните за касата на килията. Трудно било да премине. Тримата застинали, а очите им наподобявали на стар ЗиЛ фаровете. Новият пристъпил бавно и казал с равен тон: "Спокойно деца, аз съм вашата майка. Но понеже цицата е само една, ще бозаете един по един!".
ИЗВОДИ:
1. Понякога хората с ясна позиция са затворници. Ограничени в килия. Светът в килия е различен, а светът от килия невидим;
2. Малцина са тартори;
3. Хората в килия са в тежка степен на подчиненост;
4. Мечтите на тези хора често са илюзии, границата е толкова невидима...;
5. По правило при такива обстоятелства - цицата е само една.
Препоръка: Не се Блъскайте. Цицата така и така е само една. Ще има за всички, но в последователен ред.
Чартърите след това...
