Твърдя, че масов протестен вот не е деструктивен подход. Напротив.
При краен успех на един протест от такъв характер и в името на една коннкретна кауза, като базите на ЦСКА, хората ще разберат и отключат собствената си сила да бъдат граждани. А не ратаи, дори на жълтите павета.
Преди два дни, когато поставих въпроса и излъгах и не. Излъгах, че съм сам, защото това съвсем не е вярно. Имам приятели. И не излъгах, че съм сам, защото поставих въпроса за протестен вот, без да координирам с никого. И само за два дни разбрах, че съм прав.
Имаме три тенденции в тези първи дни. Първата - все още доста мек опит да ми се оказва натиск. Втората - да бъдем насочвани към конкретни партии и партийки. Към техните бюлетини. За да ги превърнем в символ на протеста. И третата - приятната вълна на събуждане.
Съвсем не съм воден от принципите на анархията. И аз, и моите вече стотици приятели, имаме цел и тя е изключително лесно дефинируема, а днес ще публикуваме и отворено писмо с ясни въпроси и свръхкраткосрочни етапи за достигане до цел.
Както справедливо отбеляза един от моите категорични съмишленици, плесницата, която подготвяме е за всички, които са на манежа да ни обяздят за пореден път. От тези, които оседлават публично бял кон до онези, които няма да видят и магаре, но са в листа на ЦИК.
Знам отлично, че ще бъдем много по-малко от онези, които ще се продадат. Стандартът и този път ще бъде едни 50 лева на вот. Ние нямаме и 5 стари стотинки. Още по-наясно съм, че са прихванати всякакъв калибър водачи, лидери, тартори и какви ли не координатори, за да се ползва енергията на масите от фенове на основните клубове, които не са национална кауза, но вършат отлична работа при национални избори.
Знам защото хората се хвалят, или просто приказват. Имам един приятел-зевзек и мъдрец на дълбока пенсионна възраст от борческа Коньовица, който обича да кязва: "Че яз ако съм ударил нещо чуждо и се не пофалим на половината авери от маалата, що съм амалувал тогава!? Я мани таа работа!".
Та се хвалят, че са ударили кьоравото. Или се надяват, че ще ударят кьоравото. Други дори оседлават заедно с господарите си. Да яздят и да ни яздят.
Знам, че ще бъдем по-малко. Някакви хиляди. Но и знам, че има смисъл.
Не е вярно, че днес "матриалът" тук не е качествен, както казва един от оседлаващите бял кон. А събратята зад граница по-добри. Така е било винаги. Да не връщам назад, но през 18-и век Паисий стене по "по-качествения материал": "...поради что се срамиш да се наречеш болгарин!". През 19-и Чинтулов крещи бунтовно към същия: "...от сън дълбок се събуди!". Ботев отчаяно констатира: "...спи и вечно ще спи."
Но това не е спряло лудите да търсят пробуждане. И никога няма да ги спре. Просветата - за просветителите.
В средата на 70-те години на 19 век на едни места се вдига бунт срещу робствато. Слаб по участие. От страх. И много на смърт, заради слабото участие. И страх. През първата половина на 20-те на минdлия век по приблизително същите места се вдига друг един бунт. Слаб по участие. И много смърт, заради слабото участие. От страх.
В началото сме на 21-ви. Онзи ден някакъв автор разпъваше, че не е имало турско робство. И ще взема да се съглася. Защото робство е, когато ти е наложено със сила, а не когато си приел навеждане доброволно. Навеждане не на дръвника.
Противно е да гледам хлъзгавата пасмина, която отново се настройва да "уножда". Защото дори мой обичан приятел генен инженер на клетъчно ниво, нито майката на моя приятелка, професор на молекулярно, ще могат да дафинират по биологичен път изумителната гъвкавост на кръста у тези хора. Значително по-добра от тази на 18-годишна световна шампионка по художествена гимнастика.
Обичайте си партиите и техните 50 лева. Харесвайте си говоренето. Но е добре поне един обществен порив да успее по-скоро, защото ако бъде смазан, както обикновено, то не се бавете! Пращайте децата си във Франция да бъдат граждани. Или в Германия. Там ще са сити. Или в Обединеното кралство да берат ягодите, чушките и тиквите. Че даже и да ви пращат по някой паунд или евро към пенсията.
Вървете след победителите и хвърляйте от възторг букети с цветя. Вървете след победителите. Те ще са щастливи, че не ви виждат. Вие, че сте паднали в нечии крака и те не са ви стъпкали. Все някак трябва да се живее. А нима това е робство?
Ето защо съм повече от убеден, че на 5 октомври трябва да ударим червената черта на всички и да напишем едни четири букви върху бюлетините - ЦСКА...
