Две коментарни приказки по Татяна Дончева за прозаика на доносите

Публикувано на: 18.09.2014 17:56

Автор: Петьо Костадинов - Полковника

©Проспорт.бг
Петьо Костадинов- Полковника
Не съм очаквал, че ще се цитирам, но ето, че доживях този светъл момент по тъмен повод. Та ето какво съм изредил от сърце на 6 април, тази година:
 
Години наред стисках зъби, за да пазя чуждото лустро. Сега казвам - стига! И ще кажа - дребна душица си ти Пламен Марков.  С теб начело ЦСКА направи най-впечатляващото класиране през есенния сезон на 1995/1996 година. 8-о място. Изпадна с Видима, а набеди Митко Тодоров, че си взел от него неподготвен отбор. Нищо, че при него не беше изпадащ. Сега се правиш на икономист и пречиш на клуба, който те направи човек. Помня те от първия ти мач, когато влезе с №15 на "Армията". Беше любимия ми халф. Защото и за мен това бе любима позиция. Ако щеш - нещо като идол. Не давах път на личното си отношение към теб повече от три петилетки насам. Но сега е време не само за обединение, сега е ВРЕМЕ РАЗДЕЛНО. Щастлив съм, че не желаеш да си купиш акции. Не бих искал да имам толкова низки съдружници. Стана доктор по нещо на НСА, но няма доктор във Вселената, който може да излекува мишкуването на духа. С неуважение от сърце!
 
Днес бих добавил, че съм отвратен, след съобщението на Комисията по досиетата във връзка с предстоящите избори. От него научихме светлото име на още един агент - "Якимов". Вероятно заради легендарния №10.
 
Падал съм, но не съм паднал от черешата, за да клеймя поголовно Държавна сигурност. Навсякъде по света тя се крепи на силен агентурен апарат.
 
България е имала, има и ще има силни разузнавачи и контраразузнавачи. Изключителни дори. Легендарни.
 
Но се питам, ти Пламен Марков, какво точно контраразузнаваше, като състезател на ЦСКА!? Да не говорим, че при всяко излизане си е имало и щатни ченгета. Мога да се досетя, но как да твърдя. Нито съм виждал, нито съм чувал. Отвращаващо е да си помисля.
 
Вече ридая неутешимо над изявлението на партийния лидер и твой земляк, цитирам Дончева: "Заставам зад Пламен Марков, защото той не е бил доносник. Убедили са го, че ще работи за сигурността на България, защитавайки интересите на страната и спорта. За всички е ясно, че няма как преди 1989-та без разрешението на специалните служби български спортист да излезе свободно да играе в чужбина. Той е жертва на ДС-всеядността през ония години“. 
 
Възхищавам се на познаването на механизмите на "всеядността". Сигурно има защо. Но другарката пропуска, че светът отдавна е глобален и информацията тотална. Та за каква чужбина иде реч през 1980 година, защото аз като съзнателен съвременник на събитията от това време нещо не се сещам.
 
А тук вече съм разстрелян от прочетеното и се чудя дори как пиша изобщо: 
"Още в първите ни разговори за изборите Пламен Марков сподели, че е сътрудничил на Държавна сигурност, но не се е занимавал с политически интриги. Той не се е крил, а аз държа на хората, които са коректни към мен и колегите си. Ние изцяло следваме българското законодателство, според което нищо не трябва да остава "скрито-покрито”, каза милата познавачка на спец службите Дончева.
 
Мили, Боже! Отсичам, а съм атеист. Ти, неуважаеми, си признал, че си сътрудничил. Какво написа за гостуването в Нотингам? Че Цецо Йончев гледа много западна телевизия ли? Дори аз го знам. А тя там и по това време си беше западна...
 
Не си се занимавал с политически интриги...Или другарката, или ти, ни вземате за тикви от софийското поле. Какви "политически интриги", бе, таварищ "Якимов"? Какви преди 89-та? Тогава си беше "Равнис! Мирно!". Политически. Но никой и нищо не беше в състояние да те накара да се съгласиш. Не и през 80-а.
 
Отвращаваш ме. Защото ти си бил футболист и си сътрудничил. Защо ли трудно бих сбъркал кои са били обекти на твоите разработки!?
 
Спирам с мултиплицирано неуважение. Мишкуването на духа няма лечение!!!
 
Политически не ме интересувате. Нито ти, нито който и да било. Просто защото ще гласувам протестно. Ще зачертая бюлетината и ще напиша ЦСКА. Заради неуредения въпрос с базите на ЦСКА. Някои от нас имат обществена, българска кауза. И тя не кореспондира с мрежата на ДС в българския футбол и спорт.
 
Самопризнание: И все пак, с теб си приличаме. Уволних се, като офицер с далеч по-ниско звание от Полковник, което прикачвам към името си и с което ме зоват околните. Ти пък си закичил гордо в листа "Якимов". Леко ме боли за теб - няма да чуеш да те наричат така. Якимов е толкова недостижим и далечен. Поетът на българския футбол. 
 
А не прозаикът на доносите...
 
Чуденка: Чудя се Бучински дали и сега няма да ме пита защо съм се отнесъл така с теб!?