Приберете ЦСКА от околовръстното!

В прилично настроение, след победата на ЦСКА,понечих да си легна по-навреме, защото от прецизната ми изява днес зависи доброто бъдеще на няколкостотин човека. Приятел обаче се свърза с мен и ми изплака яда си от изява след мача. Погледнах, ядосах се и се разсъних. Цяла нощ се въртях като хеликоптер в леглото поради лоша енергия и несънливо кръвно налягане.

 

Ето защо ще ви кажа много неща. Няма да се старая да бъда кратък, за да ви е лесно да четете. Този път не.  С риск да се повторя, ще припомня стар разказ и но ще направя актуални обобщения.

 

Преди 15-ина години мой бивш преподавател по история бе директор на Кораба-музей "Радецки". При случайна среща Николай Пачев ме помоли за 200 лева, защото корабът потъва, екипажът е уволнен, спасение няма. Отказах му, но го помолих да ми даде 10-ина дни, след като разбрах, че за да спасим трайно положението са нужни не 200, а около 200 000 лева.

 

Отидох при Никола Кицевски, тогава Заместник-главен редактор на вестник "Труд" и Директор на издателство "Труд". Прекрасен и честен човек, приятел и патриот. Съпругата ми беше с мен, свидетел на случката. Помолих го да се хванем двамата и да свършим работа, но при едно условие от моя страна - оставаме анонимни и не търсим никакъв дивидент от този богоугоден акт. Колето е много умен и качествен мъж, за да противоречи на подобно предложение. Размърдахме, завдижихме връзки и всичко, за което можете да се сетите. Извънредна помощ с материали и специалисти оказа Министерството на отбраната. Бяхме щастливи.

 

По това време работех от офис на "Триадица". Звъни един ден през април стационарния телефон и  женски глас се представя с името си, парламентараната си група и с: "Аз съм вашият Председател". Реших, че е някаква шега на някой от съседните офиси. Но не. Тя уточни, че е Председател на "Общобългарски съвет за спасение на кораба "Радецки". С едва удържан гняв и с мобилизирано възпитание обясних, че аз председател или секретар след 1 декември 1989 година нямам и изпълнявам тези функции сам и че не разбирам що за спасение ще правят на нещо, което е спасено вече от хора, пожелали анонимност. Тя настояваше, че знае за нас и ние сме членове на нейния съвет.  Обадих се на Колето, той кипна повече и от мен, а е доста по-обран в емоциите си човек.

 

На 27 май бях поканен със съпругата си да присъстваме на рязането на лентата и да направим едно кратко плаване по вода със светинята. Кицевски беше неотложно зает. Отидохме по-рано и бях щастлив да видя другаря Миленов, човек научил ме на толкова много в планинарството, билкарството, в туризма. И в чиято дъщеря на 12 бяхме влюбени всички. Светла е моя връстница.

 

Откъм кея се зададе голяма група, водена от Кольо Пачев. Връщаха се от традиционната за този ден научна конференция за живота и делото на Ботев и подвига на неговата чета. Току до Пачев притропваше по паветата някаква жена, на която видимо се мазнеха всички наоколо. Пачев като ме видя буквално светна и се прегърнахме. След това с типичния за него стилен изказ тегли къса реч, за да ме запознае в крайна сметка с тази, която се чувстваше неудобно с токчета върху паваж. Марина Василева. "Моят председател". Просто си тръгнах веднага. В противен случай щях да създам напрежение. А обожавам това място. Като ученик се е налагало да бъда и екскурзовод там, парче от сърцето ми е там и със сигурност една светла част от моята младост.

 

Не си мислете, че този разказ не е свързан с ЦСКА. Много силно и дълбоко при това е.

 

Докато гледах мача срещу Берое видях от едно селфи във Фейсбук, че Ходещия по вода е сред феновете на стадиона под Аязмото. Представях си кака президентът на Барса е сред сосиус при гостуване на Валенсия и се щраква за Глобалната мрежа. Но приех да пропусна, още повече отборът играеше добре и в общи линии за пореден път удряше по масата със заявка и кратко обяснение на това кой кой е в българския футбол.

 

Но след мача, както вече споменах мой приятел ме насочи да погледна още една изява, от която разбрах, че сме щели да гласуваме за конкретна партия и конкретен човек от нея за влизане в Парламента, защото те ни подкрепят за базите. Стига бе!!!

 

Уж неформално се хванахме за протестен вот на 5 октомври, а вече си имаме излъчен вожд за базите. Нищо, че той бе директен съучастник в лъжата на неговите съпартийци и коалиционаната госпожа Синтакс Ерър.

 

Това не ме огорчи и не ме натъжи. Вбеси ме. И реших да сложа край на мълчанието. Защото никога в историята на ЦСКА, до управлението на предните собственици, а сега драстично, четирибуквието не е било изнасилвано така брутално, заради рефреш или тласък на политически кариери и процеси. Точно вчера окончателно се разделихме с дойстойното военно минало на клуба и ни остава (Слава Богу!), поне прозвището армейци.

 

И в соц време и след това ЦСКА беше клуба на дисциплинирани, но с много свободен дух хора. След вчерашните изцепки не мога истински да си намеря място за това, че не дадохме всичко до дупка, за да затворим успешно първичното публично предлагане на акции и да търсим пряка отговорност.

 

Винаги съм се гордял, че когато хората се държаха за гушите по улиците, привържениците на ЦСКА бяха заедно и държеха на своя клуб. Преди да се определят, като сини, червени, пембени и всякакви политически.

 

Това свърши. Едно е да служиш на кауза и тя да е благородна, като спасението на клуба от безумията и отровно тежките дългове. Съсвсем друго е да използваш великия ЦСКА и неговите фенове за спасението на собствените си политически амбиции. Това преля чашата. И изобщо не ме интересува кой ще ме осъди, за това което ще напиша още. Но моят  и на приятелите ми ЦСКА никога не е бил политическа държанка и настоявам незабавно да бъде прибран от околовръстното.

 

Не съм създаден в епруветка и знам това-онова от живота. Като например, че част от отявлените ултраси на основните клубове са толкова мълчаливи. А през тази страстна седмица ще бъдат и много активни. Защото те вече са взели едни пари. Верни единствено на цвета на парите. И заедно за бащицата. Който и да е той. Но те не са онези стотици хиляди. Онези, които не искат нищо повече, освен никой да не им пречи да обичат клуба си.

 

Точно те са цел. Неотдавна човек от Видин бе пуснал писмо до медиите (б.а.- чувствам се неравнопоставен, че е пропуснал Проспорт). Той тогава подаде сигнал за атака към фенклубовете от партията на Ходещия по вода. И по правило лично от него. Беше преди мача с Металург Донецк.

 

Наблюдавах реакциите и доколкото аз знам изглежда повечко от писалия писмото, можех да си дам сметка за дълбочината на процеса. Но отново замълчах. Мълчах и досега. А този човек от Видин изобщо не лъжеше. Той казваше истината. Една гадна истина. За процес на скрито изкористяване и видима смяна на обявената цел преди година и нещо. Т.е. - спасението, стабилизирането и развитието на футболен клуб ЦСКА.

 

Вчера ЦСКА бие протекторирания от държавни фирми Берое на терена, но негови ръководители следват политически цели.

 

Поради това - няма да замълча. Нека отрекат фенклубовете от упоменатите региони, че не са атакувани политически. Да не говорим за техните лидери. Но пред мен да го отрекат. Защото те знаят, че са ми се обаждали да питат какво да правят. Съвсем наскоро ми звъняха от Сливен. "Полковник, ти си наш човек, генералът също. Кажи какво да правим?". Звъннаха ми след среща с Ходещия по вода, съпровождан от един бивш неадекватен съдия по футбол и един генерал, водач на листа в този многомандатен избирателен район.

 

Техен съм, защото съм бивш офицер на бившата Трета армия. Генералът е техен точно поради същата причина. С него се познаваме още от времето, когато бяхме офицери в ниските звена на подразделенията и частите. "Говори ни пет минути за базите и след това ни каза, че ако искаме ЦСКА да е спасен да гласуваме за номер еди си кой в бюлетината..."

 

Генералът е достоен човек. Бил е и на мисии с особена важност зад граница. Негова дясна ръка и мой близък приятел, който като служител на Министерството на отбраната дойде с униформа да ме подкрепи при протеста през БФС за Присо, също е изключителен мъж. Но казах - НЕ! Всеки да прави, каквото реши по съвест. Но НЕ и с използването на каузата на толкова голяма част от България, която никога не е била оцветявана от политически впръсквания. Това е отвратително. И говори за нечиста стратегия още на старта на процесите.

 

Поради политическите амбиции на други пък, оставам с впечатлението, че ще местят конюшнята от базата в Банкя на "Армията". Някакви пък оседлавали бели коне за триумфално завръщане.

 

Когато завършвах през 1986 година от Заместник-началник на Политотдела на 13-а танкова бригада дойде да ни преподава Партийно-политическа работа - един изключителен офицер. Подполковник Максимов. Голям човек и голям мъж.

 

Вместо да ни забие последния пирон в специално подготвената за нас идеологическа подкова той ни изпрати с думи, които запомних за цял живот и които ще бъдат мое мото до края му: "Момчета, вие отивате там, откъдето се върнах. Всеки прави своя избор, но ви моля да запомните и никога да не забравяте! Вие сте най-напред офицери на България, а едва след това, ако решите, на партията!".

 

Ето защо, господа, вие минахте границата и сте на път да опропастите една прекрасна обществена кауза на необятно голяма част от българския народ. Тя върви след отбора си, подкрепя отбора си и държи идолите да са в спортни екипи. Защото те мотивират децата. Не хлъзгавите ви амбиции.

 

Аз избрах да бъда български офицер. За паркетен гризач не ставам. И ако не последва изправително поведение и по възможност приемливо пояснение - "Добре дошли!"