Жаба има за всеки другарувал с муха

В моето детство четяхме повечко книги, вероятно защото си нямахме Интернет, а Мистър Гугъл съвсем не беше роден. Та имаше една книжка за Незнайко, по-късно и филм излезе. И там весела песничка. Знаехме я всички. Пеехме я. И започваше тя така:

 

 

Неясни са понякога асоциациите човешки. Сигурно реагирах на цвят. Защото прочетох една информация за националноотговорно скаутско поведение на един "зелен" клуб в търсене на най-краткия път за възхода на българския футбол. Клуб, който вади български паспорт със световен рекорд от няколко месеца, без дори сам да използва услугите на получилия тескерето, както казват по този край. Родния край на въпросния клуб. Други от "зелените" пък декларативно и публично мечтаят за българския национален отбор, без никой да ги е питал.

 

Прочетох, че вече са в Бразилия. Хората от този клуб. За нови бъдещи наши сънародници. Необятен е басейна на Амазонка. Всичко има там, всичко може да се намери. Навремето ЦСКА си беше взел ляв бек оттам. Фелипе Машадо. Баба му беше софиянка. Добро момче. Ядеше грозде директно от асмата на Панчарево. Тогава на Панчарево имаше всичко. Дори яйца от щастливи кокошки.

 

Но да се върнем на "зеления" клуб. Добро е начинанието. Скъпоструващо. Има стойност. И е време да спрем да се вглеждаме в размера на кредитните линии, когато това е така полезно за България. Като си помислиш и кака Дилма има нужда от тази връзка. Президентът с корен от габровско ги удари за втори път и българка ще им тропа по масата още четири години. Как да не направиш скаутинг там на ползу роду и българския футбол.

 

Чух, че скаутите крило търсели. А дано. Дано и тук започнем да сглобяваме Ембраер. Прекрасна машина. Един отлично конструиран и още по отлично търгуван самолет на авиационните пазари.

 

Но в онази песничка от моето детство се пееше, че зеленият скакалец е другарувал с мухите. А едно такова другаруване винаги носи своите опасности в регулацията на природата и особеностите на хранителната и верига. Та се стига и до драма в трети куплет, а именно:

 

 

Та думата ми е, че рано или късно всеки скакалец си намира жабата. Когато другарува с мухи. И още по-лошо прелита и бръмчи, като муха. Без значение колко тревичка е изял. Защото в четвърти куплет е заключението:

Представьте себе представьте себе
Никак не ожидал он
Представьте себе представьте себе
Такого вот конца.

 

Така е.  Мухите не биха донесли нищо добро на българския футбол. Само хиляди вредни ларвички.