Изтезаващ коментар с крясък на родилка-възрастна първескиня

Публикувано на: 27.11.2014 08:53

Автор: Петьо Костадинов - Полковника

©novsport.com
Петьо Костадинов- Полковника
Чалгизацията на националното битие, халтурата в културата и бруталните икономически зависимости приемам, като главни беди на четвъртвековния обществен хаос, който някои се опитват да наричат преход. А сме по същество в безпътица, дори прегърнати от отворилата се към нас, макар и користно, подредена част на Европа.
 
Като казах корист, имах предвид корист.
 
В началото на 90-те години на миналия век, една от първите ми командировки зад граница бе в Лисабон( за първи мач в евротурнирите между Бенфика и ЦСКА. За първи път стъпвах на стохилядник, старият вариант на гиганстското съоръжение стадион "Луш". 
 
Пресцентърът се намираше максимално високо и до него се стигаще с асансьор, без усилие можеше да поеме най-малко 300-400 човека. Седяхме един до друг с Александър Манов, сегашният уредник на музея на ЦСКА. Домакините ни бяха отредили първата банка, за да виждаме максимално добре събитията зад предпазното стъкло. До мен бе и Ивайло Йолданов, който логично бе попържан от феновете на орлите, доколкото му сърбаха попарата, като играч на Спортинг.
 
Та, когато те ни вкараха гол чух зад гърба си онова познато от репортажите продължително латинско "гооооол, гол,гол,гол, гооооол..." Помислих си, че колегата е глътнал вече микрофона и по възможност дискретно се обърнах назад. Удивих се. Той броеше мухите по тавана и лъжеше своите зрители, че е в емоция.
 
Гледах, по обективни причини Лудогорец-Ливърпул, чрез телевизионния пренос. И се чудех някой лъже ли някой!? Или е в приета зависимост, след уточнените критерии при "Случая Тренев". Както сполучливо се изрази в социалните мрежи един приятел: "Тези събудиха дори Емил Костадинов".
 
Времената се менят. Извън обществената телевизия, другите имат далеч по-агресивни правила и концепция в битката за рейтинг и рекламодатели, т.е. - за финансиране. И тази битка ражда комерсиалния тунинг. Все едно дали при пластичен хирург за уголемяване на бюста или с крясъци ала родилка, възрастна първескиня.
 
Щетата е неизбежна. Тя е и неизбежна, когато водещият едва не получава инфаркт, когато поканения за преводач уважаван колега Вальо Серафимов от БТА прочете изненадващо къс коментар на френския "Екип" за кралския палач. ЦСКА. Вальо е независим. Пък бил той и държавен служител.
 
В новата история, след брилятно подредените и кометентни коментари в спорта преди 1989 година, има няколко неземни български футболни успеха. Именно те извадиха след 4-5 години забвение българския флаг от скриновете и той се вее и до днес по балкони, автомобили, фасади, пилони...При всеки национален порив, празник, събитие.
 
Ето как в три от случаите се държаха коментатори и нека сравним посланията. Вярно, признавам си, коментари на служители на обществената телевизия. Същата, коато държи сметка на критичните коментари по адрес на своите при големи форуми и прави всичко да коригира изблиците на доседен непрофесионализъм.
 
Ето три изключителни примера:
 
 
Франция - България 1:2
 
 
България - Германия 2:1, САЩ-1994
 
 
България - Германия 3:2, юни 1995