От обяд се опитвам да прочета нещо в ултрасилния, мегаизвестния и никому наведения спортен сайт sportal.bg. Да се заема с писанието под заглавие: "Лудогорец ли е проблемът на българския футбол и ЦСКА? Дали ще е по-добре ако този клуб спре да съществува?". Вярно, направено е като класическа редакционна позиция в отсъствието на автор. Положението си е "No Face, No Name, No Number."
Гледах мача в Коматево, заех се и с този на "Герена". Но един приятел, който преди години по време на гол на ЦСКА си счупи крака настоява да се мобилизирам и да видя.
Е добре. Започнах. Но не успях. Ако ви лъжа, че не издържах да го прочета, то нека до края на живота си жена да не видя, на стари години педал да стана, от съда да не изляза, всички педерунгели дела да печелят срещу мен, докато не понеса два кубика пръст върху себе си.
Старческата ми нервна система блокира при заключението, цитирам: "За късмет на всички, които искат българският футбол да върви напред, съвсем неочаквано на хоризонта се появи проектът "Лудогорец". За три години разградчани спечелиха три титли, но по-важното е, че изградиха непознат за България стил на игра - бърз, комбинативен, атрактивен и с много голове. Добрата работа в клуба доведе до поредица от отлични резултати в Европа след победи и равни срещу ПСВ, Динамо (Загреб), Лацио, Базел, Стяуа, Партизан, Ливърпул и много други отбори."
С най-добро намерение няколко години пояснявах на братовчедите от Левски, че 100-годишната им история не започва с Майкъл Чорни. Че са имали капитан на Байерн Мюнхен, през 49-а техен кадър е обявен за най-добрър нападател на Европа от "Франс футбол" и още знаменити факти от "синьото минало" само и единствено воден от задължението си към българската футболна история.
Разград. Там има едни прекрасни и отрудени хора. Много добри хора. Оставям настрана закачките за задължителните кренвирши и лютеница. Как да ви кажа, че Меди Ходжов не ми е приятел. Ами приятел ми е. За капак е и левскар. Как да ви кажа, че не тача 99 процента от спортно-техническия щаб на разградчани. Ами приятели са ми.
Но в Разград можеш да се похвалиш, че имаш единствения български медик, работил в британския футбол. Можеш да отбележиш присъствието на някогашен изключителен вратар. Да изразиш уважение към двама вечни помощници, които сега водят отбора. Малко грапаво, но се справят.
Но да твърдиш, че "...изградиха непознат за България стил на игра - бърз, комбинативен, атрактивен и с много голове..." е неграмотност. Не е наглост. Неграмотност. Но пък тя не е индулгенция за глупост. Глупост, която има невярно и некоректно отношение към българската футболна история. Да не говорим колко некоректна е тя към славните страници на европейските шампиони Аякс, Нотингам Форест и Ливърпул.
А що се отнася до европейското поведение на клуба от Разград и днешната му просълзяваща декларация с обръщение към феновете на ЦСКА, то ще препоръчам нещо съхранено в същия сайт, който днес ни облъчва с "одата за непознатото". Но преди това ще отбележа, че твърдението за отсъствието на порив за правене на война в декларацията на клуба и обръщението към червените фенове противоречи драстично с така скорошния спомен за разбити глави от наетити изроди, обучавани да осакатяват в клубове за бойни изкуства. Разбира се, това не е война. То е локален терор.
Та ето добавката към цивилизационното начало, което можете да прочетете в ултрапопулярния сайт ТУК.
А и да си припомните с тези видеокадри миротворческата мисия на една дребна групичка парвенюта. Съжалявам, макар и от по-старо поколение, моята мемъри карта работи. Флашката си ми е ок. И кръвта на онези момчета не забравям!!!
