Процесът срещу Иван Леков, обвиненията срещу Борислав Александров и намесата на прокуратурата във футбола не са прецедент в историята на този спорт в България. Осъдени футболни ръководители у нас е имало и през 1984 г.
Председателят Димитър Николов получава 18 години затвор, служителите Дочо Нанов и Атанас Хаджийски съответно по 13 и 7. Случаят е описан от бившия началник на Шести отдел в Държавна сигурност майор Димитър Иванов. В книгата си "Шести отдел" Иванов, който сега се занимава с издателска дейност, описва събитията от лятото на 1984 г. Ето какво пише докторът по история в книгата си.
"Футболът в България, без да е водещ спорт, винаги е създавал проблеми. И то не заради поведението на спортисти и треньори, колкото заради запалянковщината и пристрастията на деятелите му. Шегата, че у нас всички разбират от политика и футбол, се оказа в голяма степен истина. Дори политбюро на ЦК на БКП излезе с решение "Да изкореним недъзите на българския футбол".
В годините, през които Иван Аабджиев и Нешка Робева ежегодно създаваха от своите щангисти и гимнастички европейски и световни шампиони, когато българският флаг се вееше в олимпийските столици по четирите краища на света и заради борци, боксьори, гребци, плувци, стрелци и скачачи, Цар Футбол си живееше охолно на фона на посредствени резултати. Макар че съм бил спортист и съдия, тази футболна истерия ми се струваше изкуствена. Докато не се сблъсках с рецидивите й.
Разработката на шефовете на Българската федерация по футбол
бе на Девети отдел на Шесто управление, но тъй като при нас имаше данни за Иван Вуцов, старши треньор на националния отбор, включихме се и ние. Основните обвинения срещу председателя на федерацията Димитър Николов и шефа на международния отдел Дочо Нанов бяха за вземане на подкупи, уреждане на мачове, отклоняване на суми при първите трансфери на български футболисти зад граница.
Горе-долу същите обвинения се отправяха и срещу Иван Вуцов. След двегодишни усилия документирахме криво-ляво няколко такива случая, преодоляхме съпротивата на покровителите им в ЦК и в самото МВР и пристъпихме към реализацията. След бърз процес Димитър Николов и Дочо Нанов получиха неочаквано тежки присъди - над 10 години но Вуцов се отърва. Макар и драматична за ръководителите на футбола, реализацията на тяхната разработка бе съпътствана с комични епизоди.
Задържането на Димитър Николов и Дочо Нанов
става на гара Драгоман на връщане от европейското първенство във Франция. Изненадата за тях е пълна, но в суматохата колегите повеждат само Николов към колата, спряла на прашния гаров площад, а Дочо Нанов тича с два куфара след тях и вика: "Другари, а мен?". По-късно при обиска в кабинета на Димитър Николов на стадион "Васил Левски" намерихме дипломатическо куфарче със 70 хиляди долара за които Николов отказа да признае, че са негови. Там, на обиска, видях единствения тогава професор по футбол в света Ангел Шишков, който беше облечен в официален костюм и вратовръзка, но с бели служебни маратонки "Адидас".
При обиска в дома на Дочо Нанов беше открито голямо количество валута - под килима в хола, наредени като вестници, и зад таблото за бойлера до вратата на банята. Дочо Нанов така "искрено" се изненада, че почти щеше да ни заблуди, ако не беше прекалил. Той каза, че парите са на тъщата му, която била голяма ченчаджийка, но скоро починала.
С Иван Вуцов случаят беше доста по-сложен.
Този човек, габровец по рождение, голям футболист и способен треньор, имаше дарба от бога за комбинации и далавери. Дотолкова, че повече от 20 години няколко генерации оперативни работници му се канят и все не успяват да го хванат. Аз също не успях. Факт е обаче, че е страшно трудолюбив и всеотдаен на футбола. Главата му е като подвижна картотека с данни, имена и образи, умее едновременно да работи по една дузина проблеми, без да ги обърква, да агитира, да убеждава, да лъже и най-неочаквано дори - да си изпълнява обещанията. Макар с неудоволствие, признавам, че Вуцов е явление в нашия футбол за целия период от 1966 г., когато си вкара най-красивия автогол на световното първенство в Англия с летящ плонж с глава, до 2003 г., когато си подаде оставката като изпълнителен директор на БФС, но продължава да е фактор.
През 1984 г. бяхме подготвили необходимата оперативна документация
за задържането на Вуцов.Националният отбор се завръщаше от турне в Латинска Америка и щяха да кацнат в 18 ч. на летище София. Както и при други заплетени случаи, и на това предложение за задържане имаше няколко генералски подписа. Колкото да се спазваше секретността, някой беше информирал ЦК на БКП. Вуцов, макар и безпартиен, беше майор от Държавна сигурност, имаше служебна карта и получаваше заплата, въпреки че с оперативна работа никога не е бил ангажиран.
По обед в деня на кацането ген. Боян Велинов извика при себе си на инструктаж екипа, който трябваше да осъществи задържането направо от самолета, за да няма възможност Вуцов да се свърже с покровителите си. След като ни се накара - беше член на ръководството на Левски-Спартак и този арест не му беше по сърце - се обърна към мен с думите: Ако ние го арестуваме, а следствието го пусне, да знаеш, че тежки дни те чакат. Няма да го пусне - уверявам го, - доказателствата са железни. Запечатал съм дори автобуса на националния отбор, с който от Сливен са му докарали два килима и няколко кристални полилея (Злите езици говореха, че съпругата на Вуцов - актрисата Меди Димитрова, му била наредила вече да събира само злато и кристали, другото си имали.)
Трябваше да сме на летището в 17 ч.
Подреждах си мислите, за да не стане грешка при задържането, но бях неспокоен. Когато телефонът звънна пет минути преди да тръгнем, вече бях сигурен, че в края на краищата няма да ми разрешат тази реализация. "Ела при мен", избоботи ген. Велинов. Влизам в кабинета му - той хем намръщен, хем очилата му блестят. Отлага се, казва, разпускай командата. Как така се отлага, имам предложение, утвърдено от др. Григор Шопов, и вие сте се подписали, и ген. Коцалиев го чака на "Развигор". Не може, вика, министърът е дал дума
Как така ще дава дума, на кого я е дал?
На Георги Йорданов и на Емил Христов, хили се вече Велинов. Ех, ЦСКА, какво разбираш ти от левскарска солидарност...
След повече от 15 години обядвахме с Иван Вуцов в Клуба на журналистите на "Граф Игнатиев" и му разправям този случай. "И да ме бяхте арестували, и в затвора да бяхте ме вкарали, от футбола нямаше да ме откажете. Не съм светец, може и ти да си бил прав тогава, но това е моят живот и съм сигурен, че доброто, което съм направил за българския футбол, е повече от лошото."
