Знаете приказката "Новите дрехи на царя”, нали?
Точно тя ми изникна в ума, докато гледах контролата на ЦСКА срещу Шльонск. Не съм изтървал мач от началото на подготовката, защото си обичам отбора и предвид факта, че този път надградихме, очаквах да има някаква качествена разлика и нещо ново на терена, което да ме накара да се отпусна и да се усмихна.
Да, ама – не!
На терена пак видях един отбор, който беше много прилежен и тактически дисциплиниран, но беше подчинен на максимата „Може да не победим, ама да не загубим!”. Идеологът на това странно разбиране за футбола е познат на всички, а "постиженията” от тази изповядвана идеология още ни нагарчат от мачовете с Блекбърн, Торпедо и Тулуза.
Не знам какво трябва да се случи най-накрая, за да разбере Стойчо, че под халфова линия не се разбира само дефанзивни халфове! Направо не мога да повярвам, как е възможно да направиш такава импотентна средна линия при играчи с възможности!
Всеки по-интелигентен и обигран отбор ни усеща, насища си центъра и сме дотам. Следва позната картинка с някакви селски топки напред и централен нападател, който се упражнява като волейболист!
През първото полувреме се видя, че Николич има качества, ама нали някой трябва да му подаде топката, все пак! Срамота е само Кукоч да се сеща какво да прави…
Липсата на средна линия лишава отбора от възможността да атакува през центъра, а това винаги е опасно и носи изненади.
Ние си нападаме по крилата, противниковите защитници ни взимат мярката и дотам. Фортеш е невероятно шило, но Стойчо го забучи по фланга и на практика го обезвреди… Не зная как го прави, но е способен да обезличи и най-яркия играч…
Имам чувството, че дори по някакъв начин Меси да се появи на Армията, Младенов ще го върне зад центъра и ще го обучава да разбива атаки.
Тази година вървим добре. Къде с можене, къде с малко късмет заради относително слабото ни първенство, но дори да завършим като шампиони, какво?
Ще се бием в гърдите и ще се заканваме, а след втория – третия кръг ще търсим обективни причини ли?
Гледайки днешната среща имах усещането, че това е déjà vu от мачовете с Мура и Зимбру. Към това ли се стремим?
Естествено, че ще подкрепяме отбора си, защото го обичаме, но все ми се струва, че и Стойчо Младенов трябва най-сетне да се опита да промени себе си, защото е длъжник на публиката!
Във футбола царят е негово величество гола, но не е хубаво царят да е гол всеки път, защото онова момченце отново ще го посочи с пръстче с позната реплика. А момченцето се нарича Европейски клубни турнири и преди десетилетия гледаше Царя с възхищение, а не с насмешка!
Речник:
