След информацията за несгодите на Левски вече се чувствам задължен да кажа няколко думи. Заради самите клубове, заради феновете. И заради журналистите.
Някои отразиха провеждането на семинари за процеса на лицензиране на Б и А група. Толкова. По същество - нищо.
Накратко. А група влиза в директен мониторинг пред УЕФА. Всеки месец счетоводствата ще дават пълен отчет на движението на средства, като преди това трябва да са направили бюджетиране, близо до висшия пилотаж в занаята. Лицензионният мениджър и БФС ще могат единствено да съдействат.
Критериите са толкова прецизни, а и при сегашното финансово положение на лигата - тежки, че към днешна дата - 30 януари, няма нито един български клуб, който няма да светне в тревожно червено пред УЕФА. Включително незаменими нови каузи.
Още по-опасно е, че счетоводствата трябва да обяснят някак на ръководителите си, в повечето случаи които са преодолели земното притегляне. Лицензирането съвсем няма да бъде шуробаджанашки компромис. Няма начин.
УЕФА приема да се съобразява със стратегиите на богатите шампионати, на работещата футболна индустрия. Все по-остро те поставят въпроса защо трябва да се състезават в Лига Европа и Шампионска лига срещу на практика фалирали отбори. Какъв точно е техният икономически интерес.
Футболът отдавна е икономически стратегии и логика. Съвсем не е вярно, че УЕФА ще убие футбола. Напротив. Никой няма да ни спре да си играем като аматьори, да си организираме състезания. Да си пием бирата на по цигара между двете полувремена.
Примката се затяга.
