Не исках да ви дразня, когато преди седмица "24 часа" пусна парче от сериала "Сори, Майкъл", с който стана и на уличните помияри ясно, че стадионът и база "Панчарево" ще бъдат върнати на ЦСКА в подходящ вид, с подходящ договор - някога, но не сега. Замълчах по две причини. Първата, че се налага да припомня колко съм бил прав, а втората е датата на публикацията - 27 януари 2015 година.
Именно на 27 януари, но 1925 година, т.е. точно преди 90 години, Софийска община отпуска за вечни времена място на АС-23 в местността "Пустинята" в Борисовата градина. И до днес, включително в сега действащия договор, мястото се нарича "Пустинята" и са описани абсолютно същите граници. Малко по-късно АС-23 получава и до днес надеждно и надлежно съществуващ Нотариален акт за собственост върху игрището. Известно ви е, че не подлежи на никакво съмнение кой е наследникът на АС-23. Тук спорове няма.
Върнах се на този юбилей не за да ви тормозя с вече втръснали казуси. С вече омерзилите ви политически салта на назначените лидери на принципала с днешна дата - Министерството на младежта и спорта.
Тези дни се опитвах да мисля нестандартно. Тръгнах от това, че софийските клубове, сред които и Левски, помагат в един турнир през 25-а година да се съберат средства за първото игрище на АС-23.
Онзи ден стана ясно, че на Левски пък ще бъде дадена без пари зала "Армеец Арена", за да си припечелят от вход и да спасят баскетбола, а от някакъв фенски тръст дори мислят как със събития в залата ще спасяват и футбола.
По-напред припалих с високооктаново психогориво, но по време на награждаването на най-добрите в Обединен спортен клуб ЦСКА за 2014 година се позамислих и едва тази сутрин, след седмично премисляне, събрах кураж да го споделя и да поискам мнението ви.
Без съмнение някои неща в управлението на спорта съм откраднал много тихо от Стоян Хранов, шефът на Спортен клуб Левски. Той бе във Военния клуб на събитието миналия четвъртък. И други бяха. Хората се радваха да се видят. Нямаше и помен от неандерталски пориви.
Факт е, че ЦСКА е видял много лошо в годините от Левски. Факт е, че и двата клуба, не само във футбола, вече са на едно дередже. Кой с повече, кой с по-малко дългове. Но с еднаква страст.
Използвах турцизма "дередже", за да подчертая, че ние сме братя по оръжие с... Турция, но на инат поддържаме отвратителен антагонизъм на две спортни организации, подчертано и безусловно български. Две организации, яздени от всякакви политически субекти. Едни целувани като държанки, други измъчвани и отлъчвани като прокажени. По български.
Та си казах - добре де, щом можем да застанем в един боен строй с... Турция, защо да не можем да измислим нещо, което би подхождало на най-големите. Би бил големият пример. Не само за претенции и медийни изцепки, а с дела.
Идеята ми е да завъртим обща кампания. Двата клуба с възможно най-много спортове и с тотална подкрепа на феновете. И с участието на мощна телевизия, за да осмисли с допълнителни възможности за печалба една такава акция.
И вместо управата на "Арена Армеец" да дразни с безвъзмездното предоставяне на залата, построена върху узурпирана територия на ЦСКА, да се спретнат нарочни мачове например по волейбол. Не един, а три за символично излъчване на победител. Могат да подгряват деца с баскетбол, защото ЦСКА все още не развива мъжки. На цялата червено-синя общност да бъде казано ясно - събираме заедно пари. Разделяме по равно за сини и червени. А обществени комитети разпределят в различните спортове. Абсолютно спокойно това може да се отнесе и към традиционно силните школи по бокс, борба, самбо и т.н. В рамките на цяла седмица с ясна програма. Различни спортни битки.
И гвоздеят на шоуто да бъде поне един приятелски мач между футболните отбори. Със същото послание: "Нуждаем се от вас и вашата помощ!". Не бих могъл да нарека подобен мач по друг начин, освен приятелски. След като сме в боен строй с... Турция.
Моето поколение го е живяло. Седяхме заедно през човек в "А" и "В" сектори. Закачахме се, докачахме се. Но не се мразехме.
Сега не приканвам никого към любовни ласки. А към разум. Никой не може и не бива да отменя спортното съперничество. Но кому точно е нужна омразата между българи? През 97-а някои в София изобщо не слушаха, когато се роди един частен проект във футбола. Осъзнаха го единствени на момента само Илия Павлов и Томас Лафчис. Двамата не успяха. Шепа герои прогониха Лафчис на събрание във Военния клуб, грижите на Илия станаха брутални.
Днес е същото. Дори, този новият проект, раздава бонуси. Хот-дог с лютеница...
