Вземам повод за следващите редове от думите на главния акционер в ЦСКА Ал.Томов, че обстановката в клуба ще се успокои, само когато се изплатят задълженията му. Думи, които казват много, но които, в хаоса от декларации, демократично нищоговорене и откровени съдебни клевети, си заминаха ей така!
Защо е важно да има покой, колко големи са тези задължения и как може да се покрият те?
Обикновено покоят се асоциира с нещо, което не се движи; нещо, което не е здраво; нещо, което предстои да преустанови своето съществуване. Преди година и половина, червеният клуб бе на път да постигне така мечтаният за много хора и институции "покой". Слава Богу, че не случи, и отборът продължава да се бори. Борба не просто за живот, а битка с живота!
От тази гледна точка, е по-добре емоцията и любовта на няколко поколения българи никога да не престава да бъде "в дълг". Червената общност вече е свикнала да се бори срещу всички и всеки, следователно на нея не й трябва спокойствие, не й трябва сън. Напротив, трябва й противник, цел и стратегия. Неща, които отиват на клуб като ЦСКА. Клубът на армията!
ЦСКА знае да се бори, в добри и лоши времена!
Обратното на статичността е динамиката, движението. В една динамична и възходяща среда, където всеки гледа да те прецака и трябва да се опиташ да "бягаш" пред другите, е важно да си най-добрият. Когато се изкачваш на даден връх тази подготовка и качество са необходими за постигане на целите.
Не така обаче стоят нещата, когато всичко се е втурнало по надолнището. Тогава е по-добре, жизнено необходимо, да има спокойствие, статика и избягване на борбата, контакта с всички онези втурнали се напред, в бездната.
Всъщност, да не би с тези думи Томов да ни казва, че нещата в българския футбол отиват на зле. Дали е важно да се опитаме да стоим в покой, докато чакаме другите да се пребият в бездната долу? Или пък - да спрем да се борим, искайки да стигнем преди другите - горе на върха?
Гледайки глобално, като цяло, и двете перспективи са пагубни? ЦСКА без силно българско първенство и българско първенство без силен ЦСКА!
Колко е дългът на "червеният клуб"?
Този въпрос е ясен! Във финансовия свят има обслужвани задължения и необслужвани задължения. Докато клубът продължава да покрива задълженията си - дълг няма. Когато престане да прави плащания – дългът е налице.
Много "стейкхолдъри" говорят, че сегашното ръководство трупало дългове. И че всъщност задълженията не падали, а се увеличавали!
Добре, нека помислим от следната перспектива! Намирайки пари за поредните плащания, пък било то и чрез "банкови заеми", имаме основание да твърдим, че клубът не се натоварва с ново бреме. Първо, ако цената на новите "заеми" е по-ниска от цената, плащана за старите дългове, то бремето се намалява. Най-малкото е по-добре да дължиш 10-процентна годишна лихва на дадена банка, отколкото да дължиш... на всеки три месеца съществуването си на бивши собственици с "чист бизнес" и редицата адвокати и мениджъри, които ги обслужват. И второ, ще кажем, че новите заеми отиват за разходи за заплати и комисиони, без да се погасяват стари задължения. Да, но срещу тези разходи стоят активи. В повечето случаи подценени активи. Нека си припомним колко струваха на ЦСКА Мораеш, Буш, Зику, Гранден, Силва, Тонев, Делев, И. Иванов и др. и колко средства се получиха срещу тяхната продажба!
Така че, няма как дълговете на клуба да се увеличават, щом като се погасяват стари дългове (с висока цена!) и продължава да се купуват подценени активи! Точка.
Начините на погасяване на задълженията!
Без да знаем дали едно евентуално участие в Шампионската лига не е обвързано с погасяване на други съпътстващи лизенционни плащания, то без съмнение влизането в този турнир и стигането до групите там, ще бъде най-прекият начин "червените" да се успокоят (в глобалния смисъл на думата).
В тази връзка е странно защо, хора, които имат да получават пари от клуба, правят напоследък всичко възможно, за да не си получат парите. През пролетта те ще бъдат още по-дейни, и още по-готови да не си получат парите, като това ще се засилва с приближаването към 32-та. Всъщност, защо се пречи отново на Томов, Младенов и сие да станат шампиони?
Били престъпници, били апаши, били комисионери, били вълци, лисици, мишоци, били параноици, били демагози, били завършили в Ленинград и т.н. и т.н.
Отговорът е ясен и прост. Атакуващите ще получат много повече (измерено в пари, пък и в емоции), ако ЦСКА не стане шампион!
И тук вече идва същественият въпрос – кой има интерес червените да не бъдат номер 1. Кой има интерес клубът да не е спокоен?
Дали това са вечни конкуренти, чиито дългове са сравнително по-големи, следователно ще изпъкнат в общественото съзнание, ако "вечно лошите армейци" нямат дългове, или пък това са настоящи конкуренти, чието бъдеще е само надолу, и спокойствието (оцеляването) на червените ги озлобява? Или пък това са лица и организации, които имат дълг към "червените"?
