Спомням си навремето някои се опитваха да отнемат от ентусиазма на огромния историк професор Николай Генчев (вечна му памет) и да внушат, че Васил Иванов Кунчев не е бил чак такъв светец, щото видите ли, е полягал върху пъпа на монахиня в девическия метох на Сопотския манастир.
През февруари 1983 година 20 човека, курсанти и офицери, участвахме в първия зимен поход по последния маршрут на Апостола. С преход в доста сложния профил на Балкана през Троянското беклеме и сняг до кръста. Та до Къкрина.
Тогава, именно в Сопотския манастир, екскурзоводът някак нелепо също подметна този факт, който никой не оспорва и накрая пита за въпроси. Та го питах помня, за дякон Игнатий ли говорим или за евнух Игнатий? Доколкото предния ден почетохме и село Войнягово, където той е учителствал. Онзи се смути и разбра питането.
Сега гледам как половината свят гракна срещу филма за него и убийствения факт, че псувал, според художествения разказ на лентата.
Ще кажа само няколко къси изречения, защото се чувствам с ужасно малък капацитет да имам мнение на последна инстанция.
По-напред ще поздравя Максим Генчев за дързостта. Дързост за темата, дързост да продуцира. Шапка му свалям! Не защото е офицерски син и това ме прави в известна степен пристрастен, а защото има топки да го направи и да гледа всички дървени философи в очите.
Не мога да знам как е из деликатните къргове, но аз собствено псувам всеки божи ден, понякога по-тежко и от факултетски каруцар. А ходих дълго на училище. Вярно, не в духовно. Но пък винаги бях отличник.
Изключителният съвременник на Васил Иванов Кунчев-Левски, партриархът на българската литература Иван Вазов от Сопот пише: "Своеволието на съдбата иска, щото един прост турски кятипин, едно полуграмотно дяконче да покаже на света какво може да извърши ентусиазмът на една велика идея, каквато беше идеята, що създаде тоя грамаден лик пред нас."
Как мислите по "така важната тема" за попръжните - дали по онова време полуграмотните са поназнайвали това онова за специалния и така опасен за деликатните уши изказ? И какво общо има всичко това с преклонението и признанието пред величието на Апостола?
Знате ли? Имах един колега, който преди четвърт век в разговор ме попита: Петьо, ти прост човек педераст видял ли си?
