Човекът-оркестър във волейболния ЦСКА, коментирайки генералната ситуация в собствения си спорт, казва: " Ние обаче тук, където максимумът на заплатите е 1000 евро, е смешно да правим такива обобщения. Грозната и лошата картина е това, че стават ли по-добри състезателите, излизат в чужбина и се обезценява продуктът волейбол в България."
А в началото на интервюто си Попов споменава, цитирам въпрос-отговор:
- Питам ви, защото чисто като осигуряване при вас няма как да се говори за медали и титла, докато при Монтана, Марек, Добруджа ситуацията е различна и далеч по-спокойна. Те могат дори да осигурят по-добра селекция…
– Категорично е така. Не бих казал по-добра селекция, но по-прагматична, с оглед на поставените им цели. Това не променя общия смисъл. Дори и те, на фона на футболисти и баскетболисти, са на много ниско ниво като заплащане. На фона на нас всички взимат повече пари.
Целият този коментар означава, че ситуацията в българския волейбол е далеч по-оптимистична, отколкото някой може да си представи. Защото заплата от 1000 евро на месец във футболната "А" група е мeчтана кота за над 60-70 процента от състезаващите се в най-популярната игра със статут на професионалисти. Там в най-добрия случай този процент футболисти вземат между 600 и 750 евро. Когато им платят.
А целият този микс връща към репликата на Георги Димитров-Джеки: "Да си платиш, за да гледаш "А" група е все едно да идеш на пазара и доброволно да си купиш развалени домати..."
