Никаква прошка за предателите!

Публикувано на: 01.03.2015 09:35

Автор: Петьо Костадинов - Полковника

©Пресслужба Литекс
Честита Баба Марта!
 
В един от най-красивите дни на хилядолетната българска традиция, червено-бялата легенда на българския футбол се очаква да извика пролетта в най-популярната игра и да тръгнем да изкачваме високия бряг на огромната яма, която изкопахме с непресъхващата си глупост през последния четвърт век.
 
Още на първи ЦСКА има бързия шанс да стане още по-убедително първи с успех в "Надежда" над Локомотив. Защото сблъсъкът на частните проекти в съботния ден уби "националната кауза" само три дни преди националния празник. Светлата дата на освобождението на България от петвековно робство идва със закъснение. Тя следва началото на края на петмесечните опити за закопчаването на ментални окови върху българския футболен привърженик.
 
Тази пролет, убеден съм, ще има пречистващи процеси. Много дребни сметки ще паднат, много фалшиви лица ще се оттеглят. Защото за разлика от Брюксел, където в общи линии на всички е удобно да бъдем цървули, европейската централа на футбола съвсем няма намерение да ни търпи с навуща и ни вкара под собствената си лупа. Без прошка.
 
Знам, че ще има завръщащи се в лоното на червено-бялото православие, след наркотизиращ патриотичен поход не със силните духом. А с нищожните. Няма да ви връщам отново към Енгелс и неговите мисли за разграничението или към Ленин, който още по-ясно съветва как се тръгва на чисто. Но доколкото пролетта ще бъде смесица от футболни битки и война на икономически похвати на моменти, то нека разграничим.
 
Говоря за предателството.
 
Тези дни най-актуален е Джаксън Менди. Някои казват, че имало грешка, имало и прошка. Съжалявам - аз не приемам такъв сценарий. Грешка е, ако по невнимание бутна ракията на Благо. Тогава ще се извиня. Но предателството е състояние на духа. Към него може да има само и единствено презрение.
 
Бях на двадесет и няколко, когато писателят и журналистът Слав Делиславов веднъж ми каза, че няма по-тежък грях от това да плюеш в кладенеца, от който си пил вода. Тогава го запомних - днес го изповядвам. 
 
Менди, а и всеки професионален играч упражняват този спорт за пари. Но Менди бе привлечен от Левадиакос, защото там ситуацията не бе "Бадем, Бадем кога пари?". Там бе - никога. Може и да има, но аз не помня такъв случай след Джони Велинов, в който един състезател на мига да влезе в сърцата на феновете. Сякаш и Кукоч го постигна, но ултрасите бяха вече ранени. Менди не само отблъсна ръката, която му подаде хляб и го качи на бърза писта, но плю в кладенеца. Така обичаният почти двуметров защитник се оказа безкрайно нисък, безкрайно лесен да бъде маша за низките пориви на съветващите го духовни галоши.
 
Защо разсъждавам изобщо върху Менди? Защото той не е най-черният в буквалния и преносния смисъл в историята, още повече в съвременната на ЦСКА. Не е най-черният в буквалния, защото още първият дошъл преди 20 години - Бернардо Редин Валверде, си беше по-блек от него. В преносния, защото той е само част от списъка. Далеч по-големи от него в славната ни история предадоха за някой и друг сребърник. Или просто от глупост и непреодолима злоба.
 
Едни пречеха на кампанията по първото публично предлагане и превръщането на ЦСКА в клуб от нов, съвсем различен тип. Други говореха, само защото не са им намерили някаква хранилка в и без това опосканата от управленски геноцид ясла. Трети пратиха внуците си за няколко сребърника повече, там където биеха, окървавяваха и унижаваха привържениците на великия армейски клуб. Мразеха и плюеха публично. Правеха го с цялата наглост на планетата, без да пускат медальона с издълбан образ на легенда. А границата между митовете и легендите е толкова невидима, че във времето е трудно да се напипа. Или с какво облеклите зелените екипи на палачите са по-малко предатели? Пък били те и значително по-бели от Менди?
 
През последните месеци се виждах и говорих с кого ли не. По нашата си тема. И мисля, като всички. Каквото и да се случва, колкото и да сме различни, длъжни сме да бъдем зад и с отбора. Навсякъде. Той има нужда от нас.
 
Никаква прошка за предателите!
 
За управленските решения и ходове, феновете не могат да носят отговорност! Или поне, докато не станат съдружници, ако държавният регулаторен орган разреши втори опит. През същата тази пролет.
 
Пролетта, в която от ЦСКА се очаква да изведе футбола от дънните трънаци и да очертае една различна и така забравена цветна картина.
 
ЦСКА е длъжен да покаже, че който не умее да целува ръка с уважение, целува задник на колене!