Дъното

Е, стъпихме твърдо на дъното. Каквото и да си говорим, Лудогорец ни надигра безапелационно. Отборът е сринат, най-вече психически.

Съвсем естествено, за една седмица обликът не е променен. Второто полувреме е показателно именно за сринатата психика, защото след 60-ата минута просто се предадохме.

Духът го нямаше. Имаше отчаяние.

Изобщо не виня играчите. Те са същите, които преди побеждаваха и които не допускаха голове, правейки защитата ни най-добра. Просто няма начин безболезнено да се премине от една схема на игра към друга и то в такъв кризисен момент. Да, имаше страхотни индивидуални грешки, а не толкова тактически, но този мач реално показа точно къде се намираме във всеки един аспект.

Тепърва предстои промяна на схемата, сработка на вратар - защита и - дано, дано дано - поява на смислена средна линия! Докато в началото атакувахме през центъра, нещата се получаваха по-добре, но после я подкараха по инерция и видяхте какъв е крайният резултат.

Сигурно много хора сега съжаляват, че Стойчо се е махнал, но не се залъгвайте - това е отбора и това е играта, които той остави! Галин и Владо ще направят каквото могат, но им е нужно време. Не им придиряйте и не ги поставяйте под натиск, защото и без това има достатъчно такъв!

Хвала на публиката ни, която застана зад отбора въпреки резултата! Гордея се, че имаме най-интелигентните фенове, а безутешните сълзи на Сашо Тунчев ме карат да мисля, че оттук насетне нещата ще се променят!

Е, стъпихме на дъното.

Сега е време да започнем да изплуваме. Ще трябва време.  Майната ? на титлата. Класата ни не е за титла. Въпросът е отборът да започне да играе красив футбол, а резултатите сами ще дойдат.

А в този тим на ЦСКА има личности, има и бойци!