Проблемът на ЦСКА и Левски е общ, но дълбокото различие остава. Финансови трусове от най-висока проба, тюхкане около лиценза за следващия сезон. И при двата най-популярни и най-славни български клуба.
Дебелата черта на разделението - една и съща.
На "Армията" са като след артилерийска подготовка, в първите сто метра на мотострелковата атака. Няма "Ура!", а мощно и родно загряване със сочни попръжни и закани."Военните кореспонденти" са винаги на първа линия. И все там, когато "войнишките" заплати ги няма. "Цели" три седмици. Те са пак там и когато някой падне в боя. Но не за минута мълчание или почит на героя, а за посмъртна анатема. Фалит, "А" областна група, "В" група...
Все перспектива In Memoriam.
На "Герена" се пипа меко. Някои биха желали да го определят, като "чисти ръце и хладен ум", но по-скоро прилича на работа с "ръкавици и объркани сигнали", за да не остават отпечатъци. Което пък, също е хладна пресметливост. Тихо, като в скучен музей или явочна квартира. От време навреме излъчват герой от "тихия фронт". Шумно. На арена. Понякога с неприсъщото име "Армеец" и с горещото съдействие на горещите сърца на полицейските кореспонденти. Там "агентурата" няма заплати от три месеца, но тя агентурата, винаги е била мила и така скъпа на големците. Главният: "Васко Колев, въпроси, судоку... Ще се занимавам после и с тях".
Там, на "Герена" винаги има после...
Чудя се, кой ли е по-добрият път!? Все още не се чува за живи мераклии да режат лентичката. А повече за Лудогорския партизански отряд, който взривява магистралите пред тях. ЦСКА и Левски. А по черен път и "S"-класата друса. 400-те и коня в мотора едно краставо магаре в дерето не могат да изхвърлят.
Но пък от друга страна - кой сериозен ловец се занимава с мишки...!?
