В последно време само стоях и чаках.
Чаках някой от всички онези, които винаги говореха на висок глас за величието на ЦСКА да направят нещо. Нищо не се случи и в пространството има само някакви мънкания и мъгляви обещания. Щяха да идват украинци, италианци, да се връща Божков – не би! Виждам как ЦСКА бавно пълзи към небитието.
Не ми харесва, но ако нещо не се направи, с клубът е свършено!
И понеже надали ще се намери такъв глупак, който да хвърли десетки милиони на вятъра, а разни биещи се в гърдите юнаци, които сега не можеш да им видиш очите и да им чуеш гласа, да му обясняват колко не става и как трябва да си харчи парите, според мен единствената реална алтернатива е клубът да бъде купен от общината.
Това би било изход от патовата ситуация, но е необходимо да се вземе политическо решение, а всички знаем кой в момента взима такива решения.
От нас се иска едно – да излезем и да поискаме да се вземе такова решение. Време няма, няма и място за лигавщини и биене в гърдите. След като не успяхме сами да спасим клуба, сега трябва да се помолим друг да го направи.
Ако общината вземе ЦСКА, нещата ще са регулирани и ясни. Не ме притеснява това, че дружеството не може да е общинско – справка Берое и Монтана, на първо четене.
