Някога с Гальо пристигнахме почти по едно и също време в ЦСКА. Спомням си онзи смутен поглед на младежкия национал, матирал Германия в квалификация. Със сигурност той е най-тихият централен защитник, който някога съм виждал, но пък на моменти съм крещял на стадиона от възторг, след професорски подсигурявания и отигравания на момчето тогава.
Бях много изненадан да видя един друг Гальо при юношите. Много твърд, на моменти буен дори. Да му се не надяваш... Наблюдавах с прекрасно чувство промяната в маниера на младия треньор.
Днес чувам от него, че е успял да парира отровните потоци в съблекалнята. Това момче имаше куража, за разлика от "No Face, No Name, No Number" да каже на по-твърдите последователи на отбора, че не желае повече да вижда ексцесии с играчите със съвсем простичкия аргумент - това не помага!
По заръка на акционери през март водих разговори в Милано с различни големи имена на европейския футбол, които биха приели да влязат в боя, като наставници на "Армията". При това на съвсем нормални нива на заплата.
Но очевадно е, че Галин заслужава да бъде подкрепен до край. Защото един такъв треньор не е евтин. Посланията му са част от капитала на този стадион. Каквито и змии да са съскали, каквито и гущери да са лапали мухите там, то без никакво съмнение е място на и за мъже.
Благодаря ти, Гальо!


