Преди три дни министърът на спорта Красен Кралев посети Русе, където изнесе лекция, посветена на публично-частното партньорство и инвестиции в масовия и елитния спорт. На нея се срещнаха представители на клубове и на частния бизнес. Кралев сподели с тях част от 25-годишния си опит на специалист в областта на маркетинга и спортния мениджмънт, както и български и международни примери в това отношение.
Изказването на Кралев провокира ръководителя на катедрата "Спортен мениджмънт" в НСА "Васил Левски" да отвърне с конкретен въпрос на твърдението. Проф. Бисер Цолов публикува позицията си на личния си профил във фейсбук.
Публикувамe коментара на проф. Цолов без редакторска намеса:
„Основен проблем у нас е, че нямаме квалифицирани мениджъри, които да управляват стадионите и залите. Тези съоръжения трябва да са наситени на 100% със събития. Търсим варианти за обучение на такива специалисти в чужбина.“ Това заяви в Русе министърът на младежта и спорта Красен Кралев в своя лекция, посветена на публично-частното партньорство и инвестициите в спорта.
Трябва да си призная, че от професионална гледна точка проявявам известно одобрение към дейността на министъра за времето, през което той е начело на спорта. С казаното по-горе обаче, изведено като важен акцент в почти всички спортни интернет сайтове, няма да се съглася. И то не защото няма известна доза истина, а защото в качеството му на министър не е приемливо или най-малкото не е етично да твърди нещо толкова категорично при положение, че то не отговаря на пълната истина.
Ето защо, от опита си на ръководител на катедра „Мениджмънт и история на спорта“ и на Центъра за следдипломна квалификация в НСА „В. Левски“, бих искал да кажа няколко думи по проблема:
Трябва да си призная, че от професионална гледна точка проявявам известно одобрение към дейността на министъра за времето, през което той е начело на спорта. С казаното по-горе обаче, изведено като важен акцент в почти всички спортни интернет сайтове, няма да се съглася. И то не защото няма известна доза истина, а защото в качеството му на министър не е приемливо или най-малкото не е етично да твърди нещо толкова категорично при положение, че то не отговаря на пълната истина.
Ето защо, от опита си на ръководител на катедра „Мениджмънт и история на спорта“ и на Центъра за следдипломна квалификация в НСА „В. Левски“, бих искал да кажа няколко думи по проблема:
Първо:
Квалифицирани спортни мениджъри в България има. Макар и нескромно да звучи, лидер в тяхната квалификация е Национална спортна академия "Васил Левски". Обучението на спортните мениджъри в Академията се извършва по акредитирани учебни планове и програми в професионално направление 7.6 Спорт. Образователните програми по мениджмънт са четири – две в ОКС „Бакалавър“, една в ОКС „Магистър“ и една за придобиване на професионална квалификация в Центъра за следдипломна квалификация. Обучението в тези програми дава широкопрофилна подготовка, позволяваща реализация в различни сфери на спортната индустрия. Разбира се, всеки който си е направил по-сериозно усилие да проучи този факт, вероятно не би изрекъл обратното. Защото казаното може да се тълкува като принизяване на цяла степен в българската образователна система – висшето образование. Впрочем, за да стане малко по-ясно, със същия „успех“ министърът на здравеопазването би могъл да каже, че в България няма квалифицирани лекари, а министърът на образованието - че няма квалифицирани учители.
Квалифицирани спортни мениджъри в България има. Макар и нескромно да звучи, лидер в тяхната квалификация е Национална спортна академия "Васил Левски". Обучението на спортните мениджъри в Академията се извършва по акредитирани учебни планове и програми в професионално направление 7.6 Спорт. Образователните програми по мениджмънт са четири – две в ОКС „Бакалавър“, една в ОКС „Магистър“ и една за придобиване на професионална квалификация в Центъра за следдипломна квалификация. Обучението в тези програми дава широкопрофилна подготовка, позволяваща реализация в различни сфери на спортната индустрия. Разбира се, всеки който си е направил по-сериозно усилие да проучи този факт, вероятно не би изрекъл обратното. Защото казаното може да се тълкува като принизяване на цяла степен в българската образователна система – висшето образование. Впрочем, за да стане малко по-ясно, със същия „успех“ министърът на здравеопазването би могъл да каже, че в България няма квалифицирани лекари, а министърът на образованието - че няма квалифицирани учители.
Второ:
Вероятно, изричайки горното, господин министърът е искал да каже, че мениджърите в областта на спорта, дори да имат професионална квалификация, не са достатъчно добре подготвени. Съгласен съм, че в определена степен това е вярно. Вярно е, защото квалификацията, придобивана във висшето образование не е само проблем на висшето образование. Тя не може да бъде изолирана от цялата образователна система. А добре известно е, че българската образователна система днес изпитва сериозни затруднения и отстъпва в редица компоненти на водещия европейски опит. От друга страна, любопитно е как човек би тълкувал факта, че на фона на интензивно изтичащите зад граница мозъци през последните години, български студенти, завършили бакалавърска степен в Англия, Холандия или Германия, се завръщат в България, за да се обучават в магистърска програма по спортен мениджмънт. А какво да кажем за Димитър Бербатов, който би бил приет с широко отворени врати във всеки европейски университет, но сам избра да учи в НСА по специалността мениджмънт. А за Йордан Йовчев, Николай Бухалов и за още редица велики български спортисти, готвещи се не за треньори, а за мениджъри. Впрочем, задавам си въпроса, биха ли се обучавали те в тази специалност, ако подготовката в нея е слаба И защо в България да няма квалифицирани спортни мениджъри, а в Кипър да има, при това обучавани в България и работещи на почти всички нива в кипърския спорт!?
Вероятно, изричайки горното, господин министърът е искал да каже, че мениджърите в областта на спорта, дори да имат професионална квалификация, не са достатъчно добре подготвени. Съгласен съм, че в определена степен това е вярно. Вярно е, защото квалификацията, придобивана във висшето образование не е само проблем на висшето образование. Тя не може да бъде изолирана от цялата образователна система. А добре известно е, че българската образователна система днес изпитва сериозни затруднения и отстъпва в редица компоненти на водещия европейски опит. От друга страна, любопитно е как човек би тълкувал факта, че на фона на интензивно изтичащите зад граница мозъци през последните години, български студенти, завършили бакалавърска степен в Англия, Холандия или Германия, се завръщат в България, за да се обучават в магистърска програма по спортен мениджмънт. А какво да кажем за Димитър Бербатов, който би бил приет с широко отворени врати във всеки европейски университет, но сам избра да учи в НСА по специалността мениджмънт. А за Йордан Йовчев, Николай Бухалов и за още редица велики български спортисти, готвещи се не за треньори, а за мениджъри. Впрочем, задавам си въпроса, биха ли се обучавали те в тази специалност, ако подготовката в нея е слаба И защо в България да няма квалифицирани спортни мениджъри, а в Кипър да има, при това обучавани в България и работещи на почти всички нива в кипърския спорт!?
Трето:
Изказването на министър Кралев провокира един изключително важен за българската спортна система въпрос, а именно: Има ли държавна воля, не на теория, а на практика, в спорта да работят квалифицирани кадри? Отговорът всеки може да си го даде сам. Аз само ще изразя становище, че решаването на проблема за кадровото осигуряване в системата на спорта е основен приоритет, с други думи - приоритет пред всички останали. И за да помогна в отговора ще припомня, че през 2011 г. бе приета наредба №2 за професионална правоспособност и квалификация на спортно-педагогическите кадри, която обаче все още както технологично, така и от гледна точка на контрола е в партерна позиция, ако използвам терминологията на борбата. Специално що се отнася до мениджърските кадри, то в Националния класификатор на професиите и длъжностите в България преди четири години бе включена длъжността „Спортен мениджър“ с изискване за заемане – придобита професионална квалификация и минимално образователно-квалификационно ниво „Бакалавър“. И в този смисъл любопитно е например, колко от изпълняващите мениджърски позиции в управлението на спортните обекти в България отговарят на това изискване и притежават съответната професионална квалификация. И тогава, вероятно, човек ще се убеди, че за лошото управление на спортните съоръжения, както подчерта министърът, не са виновни квалифицираните спортни мениджъри, а лошата система за подбор и назначение, толерираща неквалифицираните.
В заключение бих искал да кажа, че НСА „В. Левски“, в съответствие със своята образователна мисия и потребностите на пазара, споделя загрижеността и приветства възможността за сътрудничество с ММС и с всички заинтересовани субекти при подготовката на спортни кадри, включително и за тясна специализация на мениджъри за спортни съоръжения. Нещо, от което българският спорт наистина ще има полза.
Изказването на министър Кралев провокира един изключително важен за българската спортна система въпрос, а именно: Има ли държавна воля, не на теория, а на практика, в спорта да работят квалифицирани кадри? Отговорът всеки може да си го даде сам. Аз само ще изразя становище, че решаването на проблема за кадровото осигуряване в системата на спорта е основен приоритет, с други думи - приоритет пред всички останали. И за да помогна в отговора ще припомня, че през 2011 г. бе приета наредба №2 за професионална правоспособност и квалификация на спортно-педагогическите кадри, която обаче все още както технологично, така и от гледна точка на контрола е в партерна позиция, ако използвам терминологията на борбата. Специално що се отнася до мениджърските кадри, то в Националния класификатор на професиите и длъжностите в България преди четири години бе включена длъжността „Спортен мениджър“ с изискване за заемане – придобита професионална квалификация и минимално образователно-квалификационно ниво „Бакалавър“. И в този смисъл любопитно е например, колко от изпълняващите мениджърски позиции в управлението на спортните обекти в България отговарят на това изискване и притежават съответната професионална квалификация. И тогава, вероятно, човек ще се убеди, че за лошото управление на спортните съоръжения, както подчерта министърът, не са виновни квалифицираните спортни мениджъри, а лошата система за подбор и назначение, толерираща неквалифицираните.
В заключение бих искал да кажа, че НСА „В. Левски“, в съответствие със своята образователна мисия и потребностите на пазара, споделя загрижеността и приветства възможността за сътрудничество с ММС и с всички заинтересовани субекти при подготовката на спортни кадри, включително и за тясна специализация на мениджъри за спортни съоръжения. Нещо, от което българският спорт наистина ще има полза.
Проф. Бисер Цолов"
