Та той, в самото начало на 90-те, тогава също млад, като всички нас, обобщаваше, че европейците твърде много се обръщаме назад, постоянно се вглеждаме в историята и не можем да преодолеем историческите натрупвания, съответно да се фокусираме в бъдещето.
Много пъти сме спорили с него. Аз се опитвах да го репликирам с отсъствието на многовековна история на заселниците в САЩ, поради което обобщенията се правят с лекота и че те съвсем не са забравили "Пърл Харбър", южняците войната със севера и т.н. Но и не мога да не се съглася, че Ерик имаше и право.
Обратно - много често тичайки към бъдещето, забравяме кои сме и откъде идваме. Поради това понякога се появява нашата обща съвест в хора, като Паисий Хилендарски. А с тях и неизбежното философското заключение, че истината е някъде по средата.
В ЦСКА още от времето след Валентин Михов, всеки следващ, без Илия Павлов и Васил Божков, се взираше в грешните стъпки на предходните, в търсене на евтин популизъм и кредит на доверие за по-дълъг период. Доверие рядко се получаваше, в повечето случаи не повече от половин година.
През последните 24 часа станахме свидетели отново на популистко взиране в миналите, основно две години. Упражнение, което едва ли ражда конструтивно начало, но очевидно е част от общата национална и частната клубна култура.
Но утре не е ден за минало. Утре е ден за бъдещето. А само добрият план води до еволюция.
Червената общност е силно превъзбудена и съвсем не се интересува от средата. Тя със сигурност би желала да чуе отговор "ДА!" за бъдещето. Без деструктивни революции.
"Историците" и стратезите на плана са едни и същи хора. Да видим.
